Иэн Макьюэн - Черните кучета

Той я дръпнал за ръката, за да я накара да спре.

— Поне да го обсъдим. Това е радикална промяна в плана ни, не е ли така?

Виждал, че тя е разстроена, и се опитал да овладее раздразнението си. Джун се отскубнала и продължила да върви. В походката й имало нещо механично. Бърнард отново я настигнал, запъхтян от тежестта на двете раници.

— Нещо се е случило.

Мълчанието й потвърдило думите му.

— За Бога, кажи ми какво стана!

— Не мога.

Продължила да върви.

Бърнард извикал:

— Джун! Прекаляваш!

— Не ме карай да обяснявам. Помогни ми да се добера до Сен Морис, Бърнард.

Не изчакала да й отговори. Нямала намерение да води спор. Той не я бил виждал такава. Изведнъж решил да направи както тя искала. Върнали се в горната част на пролома и прекосили пасището във все по-жестоката жега по пътя към кулата на селския замък.

В Отел дьо Тийол Джун изкачила стълбите към терасата, седнала на шарена сянка под една липа и се вкопчила с две ръце в края на боядисаната метална маса, като че висяла от скала. Бърнард, седнал срещу нея, тъкмо поел дъх да й зададе първия си въпрос, когато тя вдигнала ръце с обърнати нагоре длани и поклатила глава. Поръчали си citron pressé . Докато чакали, Бърнард й разказал с подробности за шествието на гъсениците и припомнил своите наблюдения, според които другите биологични видове имат извънземен произход. Понякога Джун кимала, макар че невинаги го правела на място.

Мадам Ориак — собственичката — донесла лимоновия сок. Била енергична, майчински настроена дама, която те нарекли предишната вечер мисис Тиги-Мигъл [14] Добрата таралежка от едноименната приказка на Биатрикс Потър. — Б. р. . Изгубила съпруга си през 1940 година, когато германците навлезли в Белгия. Щом чула, че са англичани на меден месец, тя ги преместила в стая с баня, без да иска по-високо заплащане. Мадам донесла на поднос изстискания сок, стъклена кана с вода с емблемата на „Рикар“ и чинийка с мед вместо захар, защото захарта все още била с купони. Усетила, че нещо не е наред с Джун, защото тя оставила чашата си прекалено внимателно. После, само миг преди Бърнард, видяла дясната ръка на Джун, уловила я и понеже кръвта я смутила, възкликнала:

— Лошо си се порязала, миличка! Ела вътре с мен и ще се погрижа за това.

Джун й се подчинила. Мадам Ориак държала ръката й, докато се изправяла. Джун се канела да я последва в хотела, но изведнъж лицето й се сгърчило и тя издала някакъв особен, висок звук, като вик на изненада. Бърнард скочил на крака ужасен, като си мислел, че става свидетел на раждане, помятане или някакво специфично женско бедствие. Мадам Ориак била по-твърда — хванала младата англичанка и й помогнала отново да седне на стола. Джун била разтърсена от ридания — хълцала без сълзи, на пресекулки, докато накрая от очите й не се излял порой, като плача на дете.

Когато отново била в състояние да говори, тя разказала историята си. Седяла близо до мадам, която извикала да им донесат коняк. Бърнард държал ръката й през масата, но отначало тя не приела той да я утешава. Не му била простила, че е отсъствал в онзи критичен момент, а описанието на неговите нелепи гъсеници не й позволило да забрави обидата. Когато обаче стигнала до кулминацията на своя разказ и видяла как на лицето му се изписват изумление и гордост, Джун пъхнала пръстите си в неговите и също стиснала с любов ръката му.

Мадам Ориак поръчала на келнера да доведе кмета, дори ако се е отдал на следобеден сън. Бърнард прегърнал Джун и я поздравил за смелостта. Конякът затоплил стомаха й. За пръв път си дала сметка, че преживяването й е приключило; че в най-лошия случай се е превърнало в ярък спомен. В случка, завършила добре за нея. Обзета от облекчение, Джун си спомнила своята любов към скъпия Бърнард, така че когато кметът се изкачил по стълбите на терасата, небръснат и замаян от прекъснатата дрямка, той попаднал на щастлива и празнична сцена, на една малка идилия с участието на мадам Ориак, която не спирала да се усмихва. Съвсем естествено било, че с раздразнение поискал да узнае какво не е търпяло отлагане, та са го измъкнали от леглото и е трябвало да излезе на ранното следобедно слънце.

Мадам Ориак, изглежда, имала някаква власт над кмета. След като се ръкувал с английската двойка, било му казано да седне. Той намусено се съгласил да пие един коняк. Възкликнал радостно, когато по поръчка на мадам келнерът донесъл каничка с кафе. Истинското кафе все още било рядкост. Това било купено на зърна; извънредно качествено, арабско. Кметът вдигнал чаша за трети път. Vous êtes anglais? Англичани ли сте? О, синът му, който сега учел за инженер в Клермон-Феран, бил участвал в сражения редом с Британския експедиционен корпус и винаги казвал, че…