Иэн Макьюэн - Черните кучета

Останах така сигурно повече от пет минути. В един момент без малко да тръгна напред, да дръпна силно дръжката и да отворя капака на таблото, но първите сигнали към краката ми не стигнаха до предназначението си. Знаех, че ако изляза от кухнята, тази нощ няма да се върна отново там. Затова не помръднах, докато накрая не си спомних за чекмеджето на кухненската маса и причината да понеча да го отворя. Свещта и кутията кибрит, които трябваше да бъдат край входната врата, можеше да са там. Отново придвижих ръка покрай масата, напипах чекмеджето и взех да ровя из градинарските ножици, кабарчетата и въжетата.

Остатъкът от свещта, едва ли по-дълъг от два инча, се запали от първия опит. При моето приближаване сенките, хвърляни от шкафа с таблото, се блъснаха в стената. Нещо ми се стори различно. Малката дръжка на капака беше по-дълга, с повече орнаменти и под нов ъгъл. Бях на крачка оттам, когато орнаментите придобиха очертанията на скорпион, тлъст и жълт, извил щипци по диагонала, докато дебелата му сегментирана опашка скриваше дръжката под себе си.

Тези твари са древни членестоноги, които водят началото си от камбрия, отпреди близо шестстотин милиона години, и някаква проява на невинност, на безнадеждно невежество относно условията след холоцена ги бе отвела в домовете на най-новия вид маймуни; човек ги открива да клечат по външните стени с жалките си щипци и жилото — старомоден защитен механизъм, който може да се ликвидира с едно настъпване. Взех тежка желязна лъжица от кухненския плот и убих скорпиона с един-единствен удар. Той падна на пода и аз доста усърдно го стъпках. Все още ми предстоеше да превъзмогна отвращението си, за да докосна мястото, където беше приживе. Спомних се, че преди години намерихме гнездо с новородени скорпиони в същия този шкаф.

Лампите светнаха; тумбестият хладилник от петдесетте се разтресе и премина към познатото жалостиво потракване. Все още изпитвах безпокойство и не желаех да размишлявам веднага върху преживяното. Внесох багажа, оправих си леглото, сготвих рибата, пуснах си една стара плоча на Арт Пепър, като усилих докрай грамофона, и изпих половин бутилка вино. Без проблем заспах в три часа през нощта. На следващия ден се залових да подготвя къщата за декемврийската ни почивка. Отмятах поред по направения списък; прекарах няколко часа на покрива, за да подредя керемидите, разместени при буря през септември, а през останалата част от деня свърших разни неща в къщата. Времето беше топло и късно следобед закачих хамака на любимото място на Джун — под тамариска. Легнал в хамака, виждах златната светлина, увиснала над долината близо до Сен Прива, а по-нататък — зимното слънце, спуснало се над хълмовете около Лодев. Цял ден мислих за уплахата си. Два приглушени гласа ме следваха из къщата, докато си вършех работата, а сега, както се бях проснал с чайника до мене, гласовете звучаха още по-ясно.

Джун проявяваше нетърпение.

— Как е възможно да се съмняваш в нещо, което те гледа право в очите? Как може да си толкова вироглав, Джереми? Усети присъствието ми в мига, в който влезе в къщата. Имаше предчувствие за опасност, а после получи потвърждение — разбра, че щеше да бъдеш ужилен лошо, ако не беше обърнал внимание на усещанията си. Предупредих те, закрилях те — нищо повече; но ако ти възнамеряваш да полагаш толкова усилия, за да запазиш непокътнат скептицизма си, значи си неблагодарник и не е трябвало да правя нищо за тебе. Рационализмът е сляпа вяра. Джереми, как изобщо се надяваш да прогледнеш?

Бърнард се развълнува.

— Това наистина е една полезна илюстрация! Разбира се, че не можеш да изключиш възможността някаква форма на съзнанието да остава след смъртта и в случая тя да е действала изцяло в твой интерес. Човек никога не бива да е предубеден; трябва да внимава да не отрича явления, които не съответстват на теориите в момента. От друга страна, при липсата на определено доказателство за едното или за другото, защо трябва да се хвърляме към толкова радикално заключение, без да вземем предвид други, по-прости възможности? Ти често „усещаш присъствието на Джун в къщата“, а това е само друг начин да се каже, че тук някога беше нейният дом, че мястото все още е пълно с нейни вещи и че когато си тук, особено след известно отсъствие и преди семейството ти да е населило стаите, непременно мислиш за нея. С други думи, „присъствието“ е било в твоето съзнание и ти си го проецирал върху онова, което те заобикаля. Като се има предвид страхът ни от мъртвите, разбираемо е, че си бил нащрек, докато си се препъвал из къщата в тъмното. А като се има предвид и душевното ти състояние, шкафът с електрическото табло на стената няма как да не ти се е видял страховит — петно от още по-плътна чернота в тъмното, нали? Изникнал е забравеният спомен, че там сте намерили гнездо на скорпиони. Трябва да допуснеш вероятността, че на лошата светлина си различил очертанията на скорпиона подсъзнателно. След това се оказва, че предчувствията ти намират потвърждение. Виж, мило момче! Скорпионите са често срещани в тази част на Франция. Защо един от тях да не се настани върху шкафа? Обаче нека допуснем, че те беше ужилил по ръката. Отровата може да се изсмуче лесно. Щеше да изпитваш болка и дискомфорт не повече от ден-два — в крайна сметка, това не е било черен скорпион. Защо един дух от отвъдното ще се грижи да те спасява от някакво нищожно нараняване? Ако безпокойството на мъртвите е на това равнище, защо те не се намесват, за да предотвратят милионите човешки трагедии, които се случват всеки ден?