Джон Соул - Дом за разплата

След няколко секунди по стълбите слезе тийнейджър по тениска и дънки, малко по-голям на възраст от Тифани, но със същите тъмни очи.

— Сара, запознай се с приемния ти брат Зак — каза Анджи.

— Здрасти — рече Зак и почти не я погледна, преди да дръпне стола си и да седне.

— Здрасти — отвърна Сара с много по-слаб глас, отколкото й се щеше. После се прокашля.

След още няколко секунди на челото на масата седна Мич Гарви, а Тифани се настани до брат си.

Сара дръпна назад останалия свободен стол и тъкмо се канеше да седне, когато Анджи разпореди:

— Можеш да започнеш да сервираш, Сара.

Сара се смрази за миг и едва тогава осъзна, че на трапезата няма никаква храна. Отправи се с възможно най-бърза крачка към кухнята, върна се с купа картофено пюре и друга със зелен фасул, сложи ги на масата и зачака някакъв знак на одобрение от страна на Анджи.

Но след като майката нищо не каза, се върна за платото с пилешките гърди; докато му махне капака, сложи вилица за сервиране и го внесе в трапезарията, Мич приключи молитвата си с „Амин“, а щом сложи платото на масата, всички започнаха да пълнят чиниите си.

Сара тъкмо седна и се отпусна, когато Мич Гарви заповяда:

— Хляб и масло.

Сара вдигна очи, забеляза, че Анджи я гледа очаквателно с обвинително извита вежда, и изведнъж доби съвършено ясна представа за ролята си в това домакинство.

Тя ще е прислужничката.

Слугинята.

Приемното дете, което срещу труда си получава подслон и храна.

Избута стола си назад и успя някак си да стане. Извади маслото от кухненския хладилник и един хляб от шкафа. Отряза пет филии и сложи чинийката пред Мич. Потисна надигащата се в гърдите й въздишка, седна си пак на мястото и приплъзна салфетката от масата върху скута си.

Когато храната стигна най-сетне до нея, успя да остърже малко пюре от страните на кастрона, взе последните четири шушулки зелен фасул — три от които имаха вид на загнили още преди да попаднат в тигана — и половинката пилешка гърда, останала след като приемният й баща беше трупнал другата половинка върху вече препълнената си чиния. Задъвка в очакване да започнат приказките, каквито изпълваха кухнята на тяхната си ферма по време на вечеря. Семейство Гарви обаче се хранеше в пълно мълчание, нарушено чак по някое време от Тифани, която вдигна празната си чаша и впери обвинителен поглед в седналата срещу нея Сара:

— Вода?

Сара се принуди пак да стане. Хълбокът и кракът бяха започнали да се схващат от нямащия край изнурителен ден, но тя взе чашата на Тифани и изкуцука до кухнята. Както наливаше вода от изстудената в хладилника кана, чу Зак да обявява:

— Мачът започва.

Докато сколаса да върне каната в хладилника и да се върне в трапезарията, масата се беше опразнила.

Ако не се смятаха мръсните чинии.

Семейството се беше пренесло пред телевизора във всекидневната, а на Сара не й бяха нужни повече приказки, за да се сети какво се очаква от нея. Остави чашата с вода до зарязаната чиния на Тифани, седна си на мястото и мълчаливо си дояде.

Четиридесет минути по-късно Сара огледа за последно идеално почистената кухня и окачи влажната кърпа за чиниите. Самото почистване след вечеря всъщност никак не я притесняваше: така или иначе, то си беше нейна задача и във фермата, но през това време можеше и да слуша как родителите й си пиеха спокойно кафето и разговаряха по ежедневните проблеми на стопанството. А освен това, беше й приятно да остави след себе си чиста кухня, готова за следващото утро.

Изгаси лампата и бавно се придвижи до всекидневната. Всички погледи бяха вперени в екрана, а Зак го нямаше.

И тъй като никой не й обели и думица, Сара мина покрай тях и се заизкачва по стълбите.

Толкова дълго изкачване дори не си беше представяла. Имаше чувството, че при преодоляването на всяко стъпало някакъв огън я прорязва през хълбока и крака. Стиснала зъби, Сара се изтегляше с две ръце по перилото и чак когато стигна горната площадка, спря да си поеме дъх.

Зак беше в стаята си и разговаряше с някого по мобилния си телефон. Минавайки покрай вратата му, Сара го видя излегнат върху леглото и го чу да казва:

— Каква ти мацка, бе! Саката е. — Като я мярна да минава, моментално отмести поглед. — Че и грозна на всичко отгоре. — Протегна крак, закачи ръба на отворената врата с палеца на крака си и я затръшна в лицето й.

„Четири години“, мислеше си Сара, докато си миеше зъбите и няколко минути по-късно си обличаше нощницата. Как ще изтърпи цели четири години в тая къща, с тези хора? Но още преди да успее да формулира отговор на въпроса си, се сети къде баща й ще прекара не само следващите четири, но и доста години след тях. Излезе от банята, върна се в стаята, застла леглото и се пъхна под завивките.