Филип Рот - Възмущение

— Ами тогава спри! — прошепнах в отговор, като, разбира се, ясно си давах сметка, че е права и точно това ще ни се случи: ще ни хванат, ще ни изключат и тя ще трябва да се върне да бере срам в Хънтинг Вали, а аз ще бъда призован за наборна служба и убит.

Но пък тя не спря, всъщност дори не започна по същество, защото аз вече се бях изпразнил високо във въздуха и навсякъде по чаршафите заваля сперма, докато Оливия зарецитира тихичко: „Изстрелях аз стрела във висинето / и на земята падна тя, незнайно где“ 4 4 Хенри Лонгфелоу, „Стрелата и песента“. — Б. пр. , точно когато сестрата влизаше, за да ми премери температурата.

Беше пухкава и среброкоса неомъжена жена на средна възраст, на име госпожица Клемънт — въплъщението на съпричастната, грижовна, едновремешна медицинска сестра — дори носеше колосана бяла касинка, за разлика от повечето по-млади сестри в болницата. Когато трябваше да използвам подлогата за пръв път след операцията, тя кротко ме успокои с думите: „Тук съм, за да ти помагам, докато имаш нужда от помощ, а това е помощта, от която имаш нужда в момента, така че няма от какво да се притесняваш“, и в същото време внимателно ме намести над подлогата, после ме почисти с влажна тоалетна хартия, а накрая махна подлогата с моята слуз вътре и ме настани обратно под завивките.

И това беше наградата й, задето винаги ми бършеше задника тъй внимателно. А моята? За онова бързо еднократно погалване от ръката на Оливия наградата ми щеше да бъде Корея. Госпожица Клемънт сигурно вече звънеше на декана Кодуел, който на свой ред, чул за какво става въпрос, звънеше на баща ми. Не ми беше никак трудно да си представя как, след като получава новината, баща ми върти сатъра с такава сила, сякаш се опитва да разсече дебелия четири педи месарски плот, върху който обикновено разфасоваше труповете на крави.

— Извинете — пророни госпожица Клемънт, затръшна вратата и се изпари. Оливия бързо се втурна в тоалетната ми и се върна с кърпи за ръце — една за чаршафите, една за мен.

Като се преструвах на мъжествено спокоен, попитах Оливия:

— Какво ще направи тя сега? Какво ще стане?

— Нищо — отвърна Оливия.

— Правиш го с такова адско хладнокръвие. Имаш ли опит?

Когато отговори, гласът й дрезгавееше:

— Не беше нужно да го казваш.

— Извинявам се. Съжалявам. Но на мен ми е толкова непознато.

— Значи, не мислиш, че и на мен ми е непознато?

— Ами Сони Котлър?

— Не мисля, че това е твоя работа — отвърна остро тя.

— Не е ли?

— Не.

— Адското ти хладнокръвие явно важи за всичко. Откъде знаеш, че сестрата няма да направи нищо?

— Тя също се притесни ужасно.

— Кажи ми, как стана такава?

— Каква? — попита Оливия, вече вбесена.

— Толкова… веща.

— О, да, Оливия е веща — повтори язвително тя. — Всеки в клиниката „Менинджър“ го знаеше.

— Защото наистина е така. Ти държиш всичко под контрол.

— Наистина го мислиш, нали? Аз, която сменям осем хиляди настроения в минута и притежавам торнадо от чувства, аз, която мога да бъда пометена от една-едничка дума, от една сричка — аз държа всичко под контрол? Боже мой, ти си сляп — заключи тя и се върна в тоалетната с кърпите.

Оливия дойде с автобуса в болницата на другия ден — петдесет минути пътуване в едната посока — и в стаята ми протече същата възхитителна сцена, след което тя почисти и докато беше в банята, за да изхвърли салфетките, смени водата във вазата, за да се запазят свежи цветята.

Госпожица Клемънт вече се грижеше за мен, без да говори. Въпреки успокоителните думи на Оливия не можех да повярвам, че сестрата не е казала на някого и че възмездието няма да дойде, след като напусна болницата и се върна в училище. Бях убеден, както би бил и баща ми, че понеже са ме хванали на калъп с Оливия в болничната стая, следва да очаквам главоломна катастрофа.

Оливия беше очарована, че съм касапски син. Изглежда, й беше далече по-интересно, че съм син на касапин, отколкото това, което за мен не беше без значение — че тя е лекарска дъщеря. Никога преди не бях излизал с лекарска дъщеря. Бащите на повечето ми познати момичета имаха квартални магазинчета като нашето или бяха търговци, които продаваха вратовръзки, алуминиеви обшивки или застраховки „Живот“, или бяха електротехници, водопроводчици или нещо такова. В болницата, след като получих оргазма си, тя почти веднага започна да ме разпитва за месарницата, а аз почти веднага осъзнах, че за нея аз съм нещо като сина на укротител на змии или цирков артист, отгледан под шапитото.