Филип Рот - Възмущение

Изчервих се. „Станете вие, които отказвате да бъдете роби!…“

— Да — признах.

— Една, няколко? Много?

— Една.

— Само една.

Преди да е дръзнал да ме попита с кого, преди да се наложи да изговоря името й и да бъда принуден да отговоря на единствения въпрос относно случилото се помежду ни, станах от стола.

— Сър, отказвам да бъда подложен на такъв разпит. Не виждам смисъл. Не разбирам защо трябва да ме разпитвате за отношенията ми със съквартирантите или за връзката ми с религията, или за оценката ми на нечия друга религия. Това са си лични мои работи, както социалният ми живот и как го живея. Не нарушавам никакви закони, поведението ми не вреди и не наранява никого, и с никое свое действие не съм погазил ничии права. Ако нечии права са погазени, те са моите.

— Седни си на мястото, моля, и ми обясни.

Седнах и този път, по своя инициатива отпих голяма глътка вода от чашата. Вече започваше да ми идва повече, но как да отстъпя, при положение че той беше в грешка и правият бях аз?

— Възразявам срещу това, да ходя на обедна литургия четирийсет пъти преди дипломирането ми, за да получа степен, сър. Не виждам с какво право колежът ще ме принуждава дори веднъж да слушам свещеник от каквото и да е вероизповедание, дори веднъж да слушам християнски химни, призоваващи християнско божество, при положение че съм атеист, който е, ако говорим открито, дълбоко обиден от практиките и вярата на организираната религия. — Сега, почувствал се слаб, не можех да се спра. — Нямам нужда от проповедите на професионални моралисти, за да ми казват как да се държа. Определено нямам нужда от кой да е бог, за да ми го казва. Чувствам се напълно способен да водя морално съществувание, без да подхранвам вярвания, които са невъзможни за доказване и надхвърлят всяка степен на доверие, което, по мое мнение, не е нищо друго освен приказки за деца, разказвани от възрастни, при това с не повече достоверност на фактите, отколкото вярата в Дядо Коледа. Предполагам, сте запознат, декан Кодуел, със съчиненията на Бъртранд Ръсел. Бъртранд Ръсел, изтъкнатият британски математик и философ, миналата година спечели Нобелова награда за литература. Едно от литературните произведения, за които бе отличен, е широко разпространеното му есе, представено за пръв път под формата на лекция през 1927 година и озаглавено: „Защо не съм християнин?“. Запознат ли сте с това есе, сър?

— Моля, седни си на мястото — отвърна деканът.

Послушах го, но продължих:

— Питам ви дали сте запознат с това много важно есе на Бъртранд Ръсел. Приемам, че отговорът ви е „не“. Е, аз съм запознат, защото си поставих за цел да науча наизуст големи откъси от него, когато бях капитан на отбора по дебати в гимназията. Все още не съм го забравил и си обещах, че няма да допусна да го забравя. Това есе и други като него съдържат аргументите на Ръсел не само срещу християнското разбиране за Бог, а срещу разбиранията за Бог на всички големи религии по света, всяка от които Ръсел намира едновременно за неистинна и вредна. Ако бяхте прочели това есе, а в интерес на либерализма и преодоляването на предразсъдъците бих ви препоръчал да го направите, щяхте да откриете, че Бъртранд Ръсел, който е един от най-изтъкнатите логици, а също философ и математик, отхвърля по най-логичен и безапелационен начин аргумента за първопричината, аргумента за естествения закон, аргумента за целесъобразността, нравствените аргументи в полза съществуването на дадено божество и аргумента за поправянето на неправдата. Ще ви дам два примера. Първо, за да докаже, че аргументът за първопричината не би могъл да бъде валиден по никакъв начин, той казва: „Ако всичко трябва да има причина, то причина трябва да има и Бог. Ако нещо може да съществува без причина, тогава това нещо би могло да бъде самата природа, не по-малко от Бог“. Второ, що се отнася до целесъобразността, той казва: „Нима мислите, че ако ви бе дадено всемогъщество и всезнание, и в допълнение към тях милиони години, през които да усъвършенствате своя свят, то нямаше да можете да сътворите нещо по-добро от ку-клукс-клан или фашистите?“. Ръсел говори и за недостатъците в учението на Христос според това, как Христос се явява в Евангелията, като не пропуска да отбележи, че дълбоко се съмнява в съществуването на Христос в исторически план. За него най-сериозният недостатък на Христос в нравствен аспект е вярата му в съществуването на ада. Ръсел пише: „Самият аз не вярвам, че една истински човечна личност може да вярва във вечното наказание“, и обвинява Христос в отмъстителна злоба срещу хората, които не желаят да чуят учението му. Философът поставя открито въпроса за това, как църквите са забавяли човешкия прогрес и са приемали за нравствено онова, което им е угодно, като причиняват на различни хора незаслужени и ненужни страдания. Религията, заявява той, се базира основно и най-вече на страх — страх от непознатото, страх от провал, страх от смъртта. Страхът, казва Бъртранд Ръсел, е бащата на жестокостта, и ето защо нищо чудно, че жестокостта и религията вървят ръка за ръка през вековете. Покори света с ум, продължава Ръсел, а не чрез робска потиснатост от ужаса, че живееш в него. Цялото схващане за Бог, обобщава той, е схващане, недостойно за свободния човек. Това са мисли на Нобелов лауреат, известен със своя принос към философията и с изкусността си в логиката и теорията на познанието, и аз съм напълно съгласен с тях. След като съм ги изучавал и премислял, възнамерявам да живея в съгласие с тях, както, убеден съм, ще трябва да признаете, сър, имам пълното право да сторя.