Филип Рот - Възмущение

Здесь есть возможность читать онлайн «Филип Рот - Възмущение» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Колибри, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Възмущение: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Възмущение»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Този великолепен и смущаващ роман на Филип Рот задълбава в неизследвани кътчета на една щедро експлоатирана, но едностранчиво интерпретирана епоха — 50-те години на ХХ в. в САЩ, време на война и неспокойствие в нравите.
Рот глозга скелета на човешката психика, по който са полепнали болезнени спомени за преживени драми и очакване на неизбежна смърт. Или поне така възприема живота 19-годишният разказвач в романа — Маркъс Меснър, син на месар от Нюарк. Бащата е прекалено грижовен и вместо да даде на сина си подкрепата и увереността, от които младежът се нуждае, го прогонва в колеж извън родния Нюарк. Маркъс е несъзнателно повлиян от страховете на баща си — перспективата да се озове на фронта в Корея оставя дълбока диря в мотивацията му за живот. Колежът не му осигурява убежището, което търси — тук чувствителният и дисциплиниран младеж се оказва изправен пред статуквото и ограниченията на един друг, непознат нему свят. Дори любовта не е такава, каквато я чертае въображението му.
„Възмущение“ е разказ за неопитността, глупостта, интелектуалната съпротива, посвещаването в интимността, смелостта и грешката.

Възмущение — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Възмущение», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Правила ли си го на друго момче?

— Да — не се поколеба тя. — На теб никой ли не ти го е правил?

— Никой не е правил нещо, което дори да се доближава до това.

— Значи ме мислиш за курва — намръщи се пак тя.

— Разбира се, че не — побързах да я успокоя.

— Лъжец. Нали затова не ми говориш. Защото съм курва.

— Изненада ме, това е.

— А да ти е хрумвало, че може и аз да съм останала изненадана?

— Но ти си го правила и друг път. Нали току-що ми го каза.

— С теб ми беше за втори път.

— Първият път остана ли изненадана?

II

— Учех в „Маунт Холиоук“. Имаше купон в „Амхърст“. Бях пияна. Цялото преживяване беше отвратително. Не знаех къде се намирам. През цялото време се наливах. Затова се прехвърлих. Изключиха ме. Прекарах три месеца в клиника, за да се изчистя. Вече не пия. Сега с теб го направих, без да съм пила. Не бях пила и не съм луда. Исках да го направя с теб не защото съм курва, а защото исках да го направя с теб. Исках да ти го подаря. Не можеш ли да разбереш, че исках да ти го подаря?

— Май излиза, че не мога.

— Исках да ти дам това, което ти искаше. Толкова ли е трудно за разбиране? Казвам ти го съвсем ясно. Боже мой — отрони накрая, — какво ти става?

През следващия час по история тя реши да седне в дъното на стаята, за да не я виждам. Сега, когато знаех, че се е наложило да напусне „Маунт Холиоук“ заради проблеми с алкохола и че три месеца е била в клиника, имах още по-сериозни основания да страня от нея. Не пиех, родителите ми почти не лизваха, а и каква работа имам с човек, който още няма двайсет, а вече е лежал в болница заради алкохолизъм? Но колкото и да се опитвах сам себе си да убедя, че не бива да имам нищо общо с нея, й изпратих писмо по вътрешната поща на кампуса:

Скъпа Оливия,

Мислиш си, че те отблъснах заради случилото се в колата онази нощ. Не е вярно. Както вече ти обясних, направих го, защото досега не ми се беше случвало дори бледо подобие на това. Както и никога никое момиче не ми е казвало думи като казаните от теб в книжарницата. Имал съм приятелки, които са ми били симпатични и на които съм казвал, че са много хубави, но никое момиче преди теб никога не ми е казвало, че ме харесва, и не е изразявало по друг начин възхищение от нещо, свързано с мен. Досега не ми се е случвало с абсолютно никое момиче и не съм чувал и другиму да се е случвало — и го осъзнах едва когато ти ме заговори в книжарницата. Ти си различна от всички, които познавам, и последното, което би могъл да те нарече човек, е курва. Мисля, че ти си чудо. Ти си красива. Ти си зряла. Ти си, трябва да призная, далече по-опитна от мен. Това ме изуми. Бях зашеметен. Прости ми. Кажи ми „Здравей“ в клас.

Марк

Но тя не каза нищо; изобщо не погледна към мен. Повече не искаше да има нищо общо с мен. Бях я изгубил, при това, както осъзнах, не защото родителите й бяха разведени, а защото моите не бяха.

Колкото и да си повтарях, че ми е по-добре без нея и че е започнала да пие поради същата причина, поради която ми направи свирка, не можех да си я избия от главата. Страхувах се от нея. Бях същият като баща ми. На практика аз бях баща ми. Не го бях оставил в Ню Джърси, ограничен от разбиранията си и разстроен от страховете и предчувствията си. Аз се бях превърнал в него в Охайо.

Започнах да й звъня по телефона в общежитието, но тя не приемаше обажданията ми. Опитвах се да разговарям с нея след час, но тя избързваше напред. Писах й още веднъж:

Скъпа Оливия,

Говори с мен. Погледни ме. Прости ми. Вече съм с десет години по-възрастен в сравнение с мига, в който се запознахме. Вече съм мъж.

Марк

Заради нещо детинско в последните три думи — детинско и жаловито, и неискрено — разнасях писмото в джоба си близо седмица, преди да го пъхна през процепа в кутията на вътрешната поща на кампуса, окачена във фоайето на общежитието.

Ето какъв отговор получих:

Скъпи Маркъс,

Не мога да се видя с теб. Знам, че ще избягаш от мен, този път защото ще видиш белега на китката ми. Ако го беше забелязал в нощта на нашата среща, щях да ти кажа истината. Бях готова да го направя. Не се опитах да го скрия, но ти просто не го забеляза. Имам белег от бръснарско ножче. Докато учех в „Маунт Холиоук“, направих опит за самоубийство. Затова бях три месеца в онази клиника. Клиниката „Менингър“ в Топика, Канзас. Санаториум и болница за психопатични заболявания. Това е цялото й име. Баща ми е лекар и познава този-онзи, затова ме хоспитализираха там. Използвах ножчето, докато бях пияна, но предварително бях обмисляла да го направя, през цялото време, докато не живеех истински, аз ходех от час в час и се правех, че живея. Ако бях трезва, щях да успея. Така че, наздраве за десетте уискита с бира — благодарение на тях съм жива днес. На тях и на неспособността ми да довършвам нещата докрай. Дори самоубийството не ми е по силите. Не мога да оправдая съществуването си дори по този начин. Другото ми име е Самообвинение.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Възмущение»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Възмущение» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Възмущение»

Обсуждение, отзывы о книге «Възмущение» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x