Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

1981 г., Хайфа

Драги Алон, поздравявам те! Ти си на 16 години и си извършил първата си постъпка на възрастен, напуснал си дома и си отишъл при сестра си. Всички хора правят това, рано или късно напускат родителите си. Но ти си го направил по особен начин — не защото си се оженил и си решил да имаш свое семейство и не защото си заминал да учиш или работиш. Ти си си тръгнал, защото родителите ти не те разбират и въобще всички техни виждания не са ти по душа. В какво положение си поставил сестра си? Тя те обича, разбира се, че ще те приюти, но в същото време й е неловко пред родителите ви. Така излиза, че тя одобрява стореното от теб.

Знаеш ли, прав си — трудно се живее в семейство без разбиране. Но работата е там, драги ми Алон, че това е взаимен процес, те не разбират теб, а ти не разбираш тях. Въобще в нашия свят това е голям проблем: като цяло никой никого не разбира. Бих казал даже, че човек много често не разбира самия себе си: например ти защо си казал на майка си, че тя е в състояние да разбере само кокошките от фермата си? Защо си казал на баща си, че неговото разбиране за живота е механично — ограничава се със знанията му за устройството на карбуратора и скоростната кутия? Бива ли да се казва такава глупост? Милка разбира кокошките си! Милка чувства какво им трябва. Когато имаше епидемия и измряха всички кокошки в околността, нейните птици останаха живи. Векове наред се е смятало, че само магията може да защити животните от такива явления, а твоята майка — с едното си разбиране — запази пет хиляди птици. Та такова разбиране като у Милка е рядък дар!

А карбураторът и скоростната кутия? Това са сложни механизми, но баща ти дълбоко ги разбира и даже сам е изобретил толкова малки механични неща, всички онези смешни машини, които закача за тракторите си. Ако беше търговец и умееше да продава малките си изобретения, отдавна щеше да е богаташ! Той има такава остра техническа мисъл, а ти смяташ, че това не е важно, че е незначително. Човек е свързан със света на растенията и животните, дори с космоса именно чрез такова разбиране. Това е нещо от висш порядък, а не незначимо.

Честно казано, засегна болното ми място — цял живот мисля за това: защо светът е пълен с неразбиране? На всички равнища! Старците не разбират младежта, тя — старците, съседи не се разбират един друг, учители и ученици, началници и подчинени, държавите не разбират своите народи, а народите — управниците си. Няма разбиране между класите — това го е измислил Карл Маркс — че едни класи са длъжни непременно да ненавиждат други. А в действителност не разбират. Дори в тези случаи, когато хората говорят на един език. Ами на различни? Как един народ може да разбере другия? От неразбиране се ненавиждат един друг. Няма да давам примери, омръзна ми.

Човек не разбира природата (майка ти е рядко изключение, тя разбира кокошките си!), не възприема езика, на който природата от ясно по-ясно му показва, че той причинява вреда и болка на земята и току-виж съвсем ще я унищожи. И най-важното неразбиране — човек не разбира Бога, какво Той се опитва да му внуши чрез известните на всички текстове, чрез чудесата, откровенията, природните бедствия, които от време на време се стоварват върху човечеството.

Не зная защо е така. Може би защото за съвременния човек е по-важно не да „разбира“, а да „побеждава“, „овладява“, „потребява“. В края на краищата според преданието смесването на езиците е станало по времето, когато хората решили да построят кула до небето — т.е. явно не са разбрали, че са си поставили лъжлива задача, непостижима и безсмислена…

А с какво започнах? Поздравявам те за рождения ти ден! Хайде да се видим! Имам подарък за теб. Звънни в храма. Хилда ще ти каже къде и кога можеш да ме намериш. Или ми определи среща. Твоят додо Даниел.

1983 г., Хайфа

Драги Алон! Преди две години имахме дълъг разговор за неразбирането. Онзи път семейният конфликт се разреши много лесно и бързо забравихме за него. Този път те моля да застанеш на мястото на родителите си, особено на майка си, и да разбереш защо те не могат да намерят в себе си сили да те подкрепят, да приемат твоя избор, да се зарадват, че те взимат в такова специално училище, в което е трудно да се влезе. Ние и тримата — твоите родители и аз — на твоята възраст се озовахме в кашата на много мръсна война. Както знаеш, аз се оказах преводач в Гестапо, майка ти беше свръзка във Варшавското гето, а баща ти осем месеца си пробиваше път към Палестина през много страни, обхванати от войната. Искам да ти кажа, че войната, подобно на затвора или тежка болест, е голямо нещастие. Хората страдат, губят близките си, лишават се от ръце, крака и друго, и което е най-важното, на никого не му става по-добре от войната. Не слушай този, който ще ти каже, че войната закалява мъжете, че чрез нея хората се променят към по-добро. По-скоро добрите хора не стават по-лоши вследствие на войната, но като цяло от войната и затвора губят човешкото си лице. Казвам ти това, за да разбереш защо никой от нас не бе във възторг, че постъпваш в такова училище, където не просто има военни, а са най-особените военни — разузнавачи или диверсанти, не знам как да ги нарека. В младите си години съм общувал много с военни — немци, руснаци, поляци, всякакви и през всичките тези години само едно нещо ме радваше — че бях преводач, както и да го погледнеш, помагах на хората да се договарят помежду си и по никого не съм стрелял.