Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Хилда се приближи до оградата на малката градинка и се задъха — в далечината гореше Кармел. Огненият клин бягаше по планината, от гребена на хребета надолу. Беше ален, светъл и жив. Хилда се върна вътре и позвъни в пожарната. Даваше заето. Значи, някой вече трябва да се е свързал — помисли тя и се сети какво точно я е разбудило: пожарът. Тя легна на тясното походно легло и веднага заспа.

Декември, 1995 г., Хайфа

Храм на Илия при извора

5 декември, 1995 г.

До отец Даниел Щайн

От Генерала на Ордена на босите кармелити

По решение на Генерала на Ордена на босите кармелити на члена на Ордена, свещеник Даниел Щайн, се ЗАБРАНЯВА да служи. Препоръчва му се към 31 декември т.г. да предаде на комисия, състояща се от представител на Ордена на кармелитите, представител на Римската Курия и представител на Йерусалимския Патриархат, цялата документация, отнасяща се до арендата и храма на Илия при Извора.

Генерал на Ордена на босите кармелити.

Писмото не е получено от адресата, защото е било доставено след неговата смърт в автомобилна катастрофа на 17 декември 1995 година.

14 декември, 1995 г.

Фьодор изсече неголям кръст над затрупания вход на пещерата, под кръста с букви на иврит, но от ляво надясно, написа името АБУН, а по-ниско — малко „Ф“ на кирилица.

Най-сетне му олекна. И тази лекота и витаене в облаците му подсказваха, че е направил всичко, както трябва. Той се прости с гроба и заслиза от планината.

Вървеше пеш край пътя. Спираха коли и предлагаха да го качат, тогава той свърна от шосето и където беше възможно, вървеше из планината. Когато пътеката прекъсваше или отвеждаше встрани, той отново се връщаше на пътя. Движеше се на север, докато не стигна Йерихон. Измина част от маршрута си по Йорданската долина и край Ал-Джифтлик свърна на запад, към Самария. Пресече я, без да бърза, и стигна до морето около Нетания. Вървеше с удоволствие. Нощуваше, където му падне — ту върху купчина изсъхнали клони, ту на пейка на някоя детска площадка в безименно селище. Веднъж в едно кафене някакви почерпени момчета го нахраниха, друг път арабски търговец му даде питка. В полето можеше да си похапне грозде.

Фьодор отдавна бе свикнал да яде малко, почти не изпитваше глад. От слънцето черното му расо беше побеляло, на гърба му се мотаеше чувал с три книги и бутилка вода. Имаше още кадилница с малък запас от тамян. Сухите му ръце стискаха дълга вълнена броеница.

От Нетания той тръгна по посока на Хайфа, по пътя на кръстоносците и поклонниците.

Вече беше разбрал цялата дълбочина на лъжата. Те, евреите, бяха излъгали целия свят, бяха му подхвърлили празното християнство, а бяха запазили за себе си великата тайна и истинната вяра. В света няма друг Бог, освен еврейският. И те ще го пазят вечно, докато не изтръгнат със сила тайната от тях. Този малък евреин, преструващ се на християнин, също знае тайната. Абун казваше: те притежават тайно знание, те владеят Бога, Бог ги слуша. Най-важното е не тайното знание, което те са завладели, а кражбата. Те откраднаха нашия Бог и подхвърлиха на света една залъгалка. Абун беше разбрал всичко — оставили са ни боядисаните картинки, приказката за Девата, светци и хиляди неразбираеми книги, а Бога са запазили за себе си!

Фьодор се спъна, каишката на сандала му се откъсна от подметката, той го захвърли и тръгна с един сандал. От морето подухваше ветрец, но за разлика от Атонското, крайбрежието бе плоско и безизразно, а морето нямаше онази силна миризма на водорасли, както в Гърция. Нощта и половината ден той прекара сред музейните развалини на Кесария. Сутринта бе изпитал някаква леност и пролежа в дрямка в сянката на древната стена до пладне. Сетне тръгна отново. На третия ден приближи Хайфа. Оттук беше съвсем близо.

Изкачи се до църквата на Илия при Извора привечер. Нямаше никого, освен пазача. Това бе арабинът Юсуф, нает от Хилда преди почти осем години, далечен роднина на Муса и също градинар. Юсуф беше глух — Даниел се шегуваше, че Хилда има особен дар да намира професионалисти: пазачът е глух, куриерът е куц, а съдовете по-добре да мие сам, защото Хилда със сигурност ще намери някой еднорък.

Фьодор легна зад беседката и заспа. Събуди се вече по тъмно и се приближи до храма. Трябваше да прегледа храмовите книги — няма ли да се намерят онези, тайните. Но постройката бе заключена с катинар и Фьодор се промъкна до прозореца, свали расото си, сгъна го на четири, внимателно извади стъклото и се прехвърли. После, без да бърза, облече пак расото. Огледа се, намери свещ и я запали. Веднага почувства вътрешната геометрия на помещението и се насочи към стаичката, която бе и кабинет на Даниел. Бутна вратата — бе отворено. Но бюрото и шкафът се оказаха заключени.