Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Сетне разговорът отиде в посока към сложната материя за продажбата на църковни земи. Но нататък престанах да внимавам, защото една глава не е в състояние да побере всичко, което ми се наложи да узная през последно време.

Това е. Целувам те. Люся.

Освен героите, които съм измислила, и до днес са живи истински участници; други хора не мога да спомена, за да не им навредя. Непосредствени очевидци, духовни лица и приятели на автентичния Даниел — в Ню Йорк служи като свещеник отец Михаил Аксьонов-Меерсон, съпругата му Оля Шнитке преподава руска литература в Джорджтаунския университет; блестящият Анри Волохонский, работил по-рано в научно-изследователската станция на езерото Кинерет, сега живее в Тюбинген и, казват, изучава еврейски текстове. Някой е станал равин, друг — инженер, трети е постъпил в манастир. За целия този забележителен кръг от хора са моят поздрав и моята любов.

Благодаря на всичките си приятели, близки и далечни, които присъстваха, подкрепяха ме и помагаха от самото начало на този труд до последния ден: на скъпите и любими Елена Костюкович, Александър Борисов, Павел Мен, Саша Хевигер, Саша Бондарев, Павел Кожец, Михаил и Олга Аксьонови-Меерсон, Михаил Горелик, Хю Баран, Алексей Юдин, Юри Фрейдин и Елена Сморгунова, Таня Сафарова, Юдит Корнблат, Наталия Трауберг, Марк Смирнов, Михаил Алшибай, Иля Рибаков, Даниел Шулц.

Особена благодарност на еврейските ми приятели Сергей Рузер и Лика Нуткевич, Моше Навон, Алик Чачко, Сандрик и Люба Камински, Саша Окун, Игор Коган, Марина Генкина, които щедро деляха с мен всичко, от което имах нужда, съпровождаха ме и ме насочваха в странстванията ми из Израел.

Благодаря за обширните и най-подробни интервюта на Ари Руфайзен, Елишева Хемкер и на други безименни герои на тази история.

Дълбоко съм признателна на професор Нехама Тек от университета в Кънектикът и на професор Дитер Корбах, чиито материали бяха извънредно важни при подготовката и работата над тази книга.

Благодаря на Наташа Горбаневска за героичната екстремна помощ при подготовката на текста за печат.

Моля за прошка всички, които ще разочаровам, у които ще предизвикам раздразнение с резките си съждения или пък пълно неприемане. Надявам се моята работа да не послужи на никого за съблазън, а само като призив за лична отговорност по темата за живота и вярата.

Моето оправдание е в искреното желание да изкажа истината, както аз я разбирам, и в безумието на това намерение.

Людмила Улицкая

В българската ортография са приети и двете изписвания — юдеи и иудеи. По-естествено за българската фонетика е Ю-то. Иудея е област, иудим е дума на иврит и се превежда на български „евреи“. Юдея се налага с гръцкото произношение на името, после възприето и в латинския. — Бел.ред.

„Още самата дума «християнство» представлява недоразумение; всъщност — имало е само един християнин и той е умрял на кръста. Самото «Евангелие» е умряло на кръста. Онова, което от онзи момент наричат «Евангелие», винаги е било противоположно на това, заради което той е живял — било е «лоша вест», дисангелие.“ (Ницше Ф. Залезът на кумирите. С.: Захари Стоянов, 2004, с. 217) — Бел.ред.

Йом ха-Шоа, Денят на Катастрофата, национален ден на траур в Израел и извън пределите му, установен от Кнесета на 12 април 1951 г. за евреите-жертви на нацизма по времето на Втората световна война. Денят е 27-и от месец нисан, обич. м. април. — Бел.ред.

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (1874–1951) е австрийски композитор, модернист. Той е създателят на музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония. Емигрира в Лос Анжелис, където създава и „Оцелелият от Варшава“. — Бел.прев.

Сър Ели (Елиезер) Визел (р. 1928) е писател и общественик с унгарско-еврейски корени. Оцелява и в Аушвиц, и в Бухенвалд. От 1955 г. живее в САЩ. Автор на над 40 художествени и документални книги. Удостоен е с Нобелова награда за мир през 1986 г. за обществената му дейност против расизма, насилието и потъпкването на човешките права. — Бел.прев.

Клод Ланцман (р. 1925) е френски журналист и кинодокументалист. Известен е с филма „Шоа“, 9-часов документален разказ за нацистките лагери на смъртта, изграден само от интервюта. Получава много награди, между които „Сезар“. — Бел.прев.

Дитрих Бонхьофер (1906–1945) е роден в Бреслау (дн. Вроцлав, Полша) в лекарско семейство. Следва богословие в Тюбинген, Рим и Берлин, води нелегални курсове за проповедници и развива т.нар. Изповядваща църква, отхвърляща нацисткия контрол над християнските общности. Един месец преди края на Втората световна война е обесен в концлагера Флосенбург. — Бел.прев.