Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

За да разгледате града, можете да поръчате туристическа екскурзия с опитни екскурзоводи, владеещи много езици.

1996 г., Галилея, Мошав Нов А-Галил

Първа касета

АВИГДОР. Моля, включвай си магнетофона! Но аз няма да кажа нищо особено.

ЕВА. Аз имам лоша памет и се страхувам да не забравя нещо важно. Някога в Емск разговарях с Даниел, след това се връщах в хотела и записвах всичко в една тетрадка — за да не загубя нито една дума.

АВИГДОР. Е, може би си е струвало да се записва казаното от брат ми. Но защо пък и от мен? Между другото, когато се върна от Беларус, той разказваше за теб. Момиченцето, което са сложили в ръкава на една шуба. Та какво искаш да разбереш от мен?

ЕВА. Всичко. Откъде сте родом, от какво семейство, как сте живели преди войната… И защо той беше такъв…

АВИГДОР. И ти си пристигнала чак от Америка, за да ме разпитваш за семейството ни? Разбира се, ще разкажа. Виж, защо той беше такъв, какъвто беше, няма да ти кажа. Самият аз съм мислил много за това. Той още от детството си се отличаваше с нещо от другите. По-рано си мислех, че е такъв особен, защото казваше винаги „да“. По-късно, когато се срещнахме отново тук, видях, че понякога умее да казва „не“. Тъй че не е там работата. Да ти кажа честно, така и не разбрах. В нашето семейство само той бе такъв. А семейството ни беше най-обикновено, живеехме в Южна Полша, това е парче земя, което е преминавало от едни ръце в други, принадлежало е на Австро-Унгария, на Полша, а някога е влизало в Галицийското княжество. Ние с брат ми сме родени в западнало село с полско-еврейско население.

Баща ни, Елиас Щайн, беше евреин по военизиран образец, каквито бе възможно да съществуват само в Австро-Унгария. Макар да изповядваше юдаизма, ходеше в синагогата и общуваше със своите единоверци, той ценеше светското образование, което самият не бе получил, свободно владееше немски — в неговите очи културата се асоциираше именно с немската култура. Той беше войник и това му харесваше. Беше прослужил осем години в австро-унгарската армия, започнал службата си като войник, завършил я е като младши офицер и смяташе годините, прекарани на военна служба, за най-хубавите в своя живот. Пазеше последната си униформа на унтерофицер в гардероба като реликва и я беше взел със себе си в онзи ден, 2 септември 1939 година, когато се озовахме в тълпата бежанци, опитващи се да избягат от немската окупация.

Родителите ми се оженили през 1914 година, преди Първата световна война, по време на някаква отпуска на баща ми от военната служба. Майка ми му е била далечна роднина. Родствените бракове чрез сватосване бяха приети в еврейската среда. Майка ми е била образовано момиче — учила е в училище за чиновници.

Бракът им беше късен. Сега, когато е минало толкова време, мисля, че са се обичали, но бяха с много различни характери. Майка ми беше с две години по-възрастна от него, тя вече беше на трийсет, т.е. стара мома — според тогавашните обичаи по онези места момичетата се омъжваха не по-късно от шестнайсетгодишни. Майка ми имаше зестра, в наследство от леля й й се беше паднала къща с кръчма. Още преди да се омъжи, тя е имала свой бизнес. Доходът от него бе незначителен, а работата беше тежка — майка ми едва свързваше двата края, но през целия си живот беше запазила някаква смешна илюзия за значимостта на своето състояние: по-голямата част от обкръжението ни беше още по-бедно. Омъжвайки се, майка ми е разчитала, че съпругът й ще се заеме с кръчмата. Тогава тя още не е знаела, че си е избрала за съпруг много непрактичен човек.

Работата в кръчмата не се харесваше на баща ми, той се стремеше към образовани хора, умни, а тук му се налагаше да общува с пияни полски селяни. Но не му се наложи дълго време да търгува с водка — започна Първата световна война и той замина да воюва. Майка ми се върна към търговията, баща ми — към оръжията. Запазила се е негова снимка от ония години: мъжествен войник с мустаци, в изрядна военна униформа. Гледа гордо.

С наближаването на 1918 година всичко се измени: войната бе загубена, а родното ни село премина към Полша. От културната немскоезична Австрия се прехвърлихме в бедната и изостанала Полша. Баща ми до края на живота си се придържаше към немската си ориентация. С удоволствие минаваше от полски на немски. В дома ни почти не се говореше на идиш — основния език на полското еврейство.