Украшение на градския пейзаж е планината Кармел. Това е планински масив с дължина 25 километра. Най-високата точка на Кармелската верига достига 546 метра. Местните почви са много плодородни, в древността склоновете на планината са били покрити от лозя и градини.
В дълбока древност местното езическо население е смятало Кармел за обител на Ваал 25 25 Баал или Ваал е бог в западносемитската митология, един от двамата плавни богове на народите, обитаващи териториите на Финикия и древните земи на Сирия, Ливан, Израел и Палестина през 2–1 хил. пр.н.е. — Бел.прев.
— на върха й са намерени следи от езически култ. Пак тук финикийците са се кланяли на тукашното божество Хадад. Римският император Веспасиан е извършвал тук жертвоприношения на Юпитер, тук са и храмът и олтарът на Зевс Кармелски.
Кармел се почита от вярващите от три монотеистични религии. Планината се смята за мястото, където е живял пророк Илия. Има няколко пещери, в които той се е крил. Оттук според преданието Илия се възвисил на небето.
Кармел е място на древни манастири. Смята се, че първите са основани тук още в дохристиянските времена от предшественици на християнските отшелници — еврейските назореи 26 26 Секта в юдаизма, последователи на Исус и неговото учение. Дават обет да не ядат грозде и производните му (вино), да не си стрижат косата и да не докосват мъртвите. — Бел.прев.
.
Тържеството на християнството води до възникването на цяла мрежа от манастири. През 1150 г. кръстоносците откриват тук византийски манастири, съществували дълго преди това.
Сега най-голям и известен е католическият манастир на Ордена на босите кармелити. Той съществува в планината от XIII век. Много пъти са го разрушавали и възстановявали. В сегашния си вид манастирът е от началото на XIX век. Намира се на югозападната страна на планината на височина 230 метра.
Недалеч от него е построен фар. На входа му има статуя на Мадоната. Това съоръжение се нарича „Стела Марис“, пътеводна звезда на моряците.
Спускайки се от станцията на метрото „Ган а-Ем“ надолу по планината, попадаме на една от главните забележителности на Хайфа — Бахайския храм, намиращ се на територията на така наречените Персийски градини. Този храм е световен център на бахайската религия. Основателят и пророк на бахаизма Ел-Баб (Саид Али-Мохамед от Шираз) е бил обявен за вероотстъпник и екзекутиран от иранските власти през 1850 г. в Табриз. Останките на пророка почиват в храма Бахай, наричан и Храма на Баб. Броят на последователите на бахаизма по света днес е няколкостотин хиляди.
Бахаистите смятат, че тяхната религия е събрала в себе си всичко най-добро от юдаизма, исляма и християнството. Същността на учението се изразява в думите: „Земята е една страна и всички хора са граждани на тази страна“. Интерес представляват някои от основните заповеди на бахаизма: единен Бог, единна религия, единство на човечеството, непрекъснато търсене на истината, хармония между науката и религията, отказ от предубеждения, догми и суеверия.
Хайфа е вторият по промишлено значение град след Тел Авив в Израел. Пристанището на Хайфа е главното на страната. Построяването му започва през 1929 г., завършва през 1933 г. Има голям корабостроителен завод. Освен това с разширяването на мрежата на железопътния транспорт по време на британския мандат Хайфа се превръща във възлов железопътен център на Палестина.
В Хайфа функционира единствената в страната линия на метрото, открита през 1959 г. Тя има шест станции — от подножието на планината Кармел до крайната „Ган а-Ем“ — „Майчина градина“, разположена в самия масив на Централен Кармел. Край станцията има прекрасен парк, в който се намират местният зоопарк и музеят по история на Древния свят.
В града се намира и най-старият в страната политехнически институт, наречен Технион, основан през 1912 г. Хайфа притежава исторически и художествени музеи. Градският музей има три отдела — за древно изкуство, етнография и съвременно изкуство. Също така могат да се посетят Музеят на музиката, Музеят на нелегалната имиграция и Морският музей.
На нос Кармел са разположени археологическите разкопки „Тел Шикмона“, или Хълмът на сикоморите 27 27 Едно от най-старите дървета, използвани от хората, е египетската, или магарешката смокиня сикомора — Ficus sycomorus. В древността е широко разпространена в Судан, Сирия, Египет, Палестина, Кипър и Крит. — Бел.ред.
. Открити са останки от постройки и съоръжения от времето на цар Соломон до периода на селевкидите 28 28 Селевкидите са елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 пр.н.е. от неговия македонски генерал и диадох Селевк. — Бел.прев.
(II в. пр.н.е.). Дотам може да се стигне и с градските автобуси № 43, 44, 47.
Читать дальше