Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

В Израел нашите работи веднага тръгнаха много добре. Аз станах завеждащ отделение по кардиохирургия в прекрасна клиника. Естер откри частна стоматологична практика. Нещата вървяха добре. Купихме си къща в чудесното арабско село Ейн Карем 18 18 Юдейски град в близост до Йерусалим. Тук е била лятната къща на Захария, бащата на Йоан Кръстител. — Бел.прев. — напуснато от обитателите му през четиридесет и осма. Изгледът към Юдейските планини, който се откриваше оттам, бе велико щастие за очите.

Веднъж в отделението докараха млад арабин, ранен с нож в областта на сърцето. Успяхме да го спасим. Лекарят обича своите безнадеждно болни, измъкнати от онзи свят, не по-малко, отколкото те него. Сприятелихме се с момчето. Оказа се, че семейството му е избягало от Ейн Карем, оставяйки дома си и старата градина, веднага след началото на Войната за независимост. Аз не му казах, че живея в Ейн Карем. Не можах. Пък и защо?

Един ден с Естер се изкачихме до манастира на сестрите от Сион 19 19 И днес манастирът на сестрите на Сион Ecce Homo (1858) е една от многото забележителности в Йерусалим. — Бел.ред. в Ейн Карем. Юдейските планини лежаха пред нас като стадо спящи камили.

Тогава още беше жива деветдесетгодишната настоятелка, която помнеше основателя на манастира Пиер Ратисбон, кръстен евреин от Франция. Тя се приближи към нас, покани ни да вечеряме с нея. Скромна вечеря, приготвена от плодовете в манастирската градина. Попита ни в коя къща живеем. Каза, че помни старите стопани. А и много други. Наистина не помнеше младия човек, който попадна при мен на операционната маса, но добре познаваше неговия дядо — той е помагал да създадат манастирската зеленчукова градина… Ние с Естер вече бяхме успели да преустроим старата къща, това бе първият ни дом и много го обичахме. Същата вечер се върнахме вкъщи и Естер заплака. А моята жена не е от плачливите.

Когато бях млад, не исках да бъда евреин, а европеец; впоследствие точно обратното — не европеец, а евреин. В онзи момент не исках да бъда нито едното. И ето, след 10 години в Израел получих предложение от Америка и направих още един опит да се разделя ако не със самото еврейство, то с еврейската почва — преместих се в Бостън. Тогава, през 1956 година, започваха да правят операции на „сухо“ сърце 20 20 Операции при спряно сърце; кръвта в тялото на пациента се движи от машина за екстракорпорално кръвообращение (ЕКК). — Бел.ред. , а това страшно ме интересуваше, защото и аз имах някои идеи.

Америка ми хареса много заради количеството свобода на квадратен метър. Но и тук, в старата къща, построена по английски маниер, в най-свободната страна живеехме върху земята, принадлежала някога на уампаноагите или лекотите.

Впрочем отдавна вече на земята няма място, където евреинът може да се чувства у дома си в пълния смисъл на тази дума.

Изминаха много години и аз разбрах, че съм толкова далеч от личната свобода, колкото и в младостта си. Сега като маниак се занимавам не само с всекидневна хирургична практика, но и с експерименти, нарушавайки постоянно една от седемте заповеди на Ной 21 21 Седемте Ноеви заповеди, или Седемте Ноеви закона, формират главната част от Ноевия кодекс, набор от морални наредби, които според устната Тора (Талмуд) Бог дал на синовете на Ной, т.е. на цялото човечество. — Бел.ред. , адресирани не само към евреите, но и към цялото човечество: да не се проявява жестокост към животните. Горките ми примати… Те не са виновни, че кръвоносната им система прилича толкова много на човешката.

Може би именно способността да „принадлежим на идеята“ е истинската определяща черта на еврейството?

Повишена интензивност. Спомних си удивителния юноша Дитрих Щайн, който организира бягството от немското гето. Отначало по идейни съображения той се бе устроил на работа в гетото — за да спасява хората от адовите лапи. След това се покръсти — пак за да спасява хората от адовите лапи. За последен път се срещнах с него в разнебитения влак, който ни отвеждаше към Краков. Стояхме през нощта на платформата на вагона и той ми говореше, че отива там, за да постъпи в манастир.

Не се сдържах и го попитах:

— За да спасяваш хора?

Изглеждаше около седемнадесетгодишен — мършав, нисък на ръст еврейски младеж — чудно как немците са могли да го сбъркат с поляк? Детска усмивка.

— Горе-долу е така, господин докторе. Вие ме спасихте, за да мога да служа на Господ.

И тогава си спомних, че по-рано се бях застъпил за него пред руските партизани. Паметта изтласква всичко, с което й е трудно да се справи. Иначе как бих могъл да живея, ако помнех всички онези материали, които се наложи да разгледам по време на Нюрнбергския процес.