Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Когато излязохме от гетото и се оказахме в Чорная пуща, той ми каза: „Естер, би ли искала сега да имаме три деца?“. И аз отговорих честно — не. Ние напуснахме Европа след Нюрнбергския процес — Исак беше в групата експерти в качеството си на лекар, затворник от гето и партизанин. След участието му в процеса получихме възможност да заминем за Палестина година преди създаването на Израел.

Ева задава толкова много въпроси, че аз се реших да прочета записките на Исак, които водеше през онези години. Всъщност той пишеше книга, но откъслечно, отлагайки все за по-късно. Умря на 79 години, в съня си. Старостта още не бе настъпила, той беше здрав и енергичен, дори не успя да се пенсионира. Книгата така и си остана недописана.

Ева ме разпитва за своя баща, Баух: „Може би в книжата на вашия мъж има нещо за моя баща? Ако изведнъж се окаже, че имам братя и сестри? Разберете ме, Естер, аз съм дете от приюта, цял живот съм мечтала за семейство!“.

Книжата на Исак са в идеален ред, записките са подредени по години. Малко ми е страшно да ги отварям. Ева каза, че е готова да ми помага — следвоенните бележки са на полски, а от края на петдесетте години са водени на английски. Аз отказах — беше ми невъзможно да дам записките в чужди ръце. Впрочем всички събития, отнасящи се до 40-те, бяха описани години по-късно. Дори не в Израел, а вече в Америка, т.е. след 1956 г., когато го поканиха тук на работа.

В разказите на Ева ме порази още нещо: била е на три месеца, когато заедно с брат си е попаднала в приюта. По онова време майка им е участвала в организирането на Гвардия Людова 15 15 Народна гвардия (пол. Gwardia Ludowa): военна организация на Полската работническа партия, действала през 1942–1943 г. в окупирана Полша; през 1944 г. става част от полската армия. — Бел.прев. и е воювала, след това е била по сталинските лагери и се е освободила през петдесет и четвърта, когато Ева е била на единайсет-дванайсет. Брат й Витек не е дочакал завръщането на майка си. По онова време Ева е била вече католичка.

Ева е много красива. Външно прилича повече на сефарадите 16 16 Евреи от Иберийския полуостров; с декрета от Гранада (1492 г.) са прогонени от Испания, после и от Португалия и се разселват по целия средиземноморски ареал. Запазват своя испанско-еврейски говор, известен като ладински. — Бел.ред. — тежки черни коси, сухо лице, без нищо излишно, особени източни очи, но не премрежени, а огнени. Като на Исак.

1959–1983 г., Бостън

През целия ми живот ме занимава темата за личната свобода. Аз винаги съм си я представял като висше благо. Възможно е през дългия си живот да съм успял да направя няколко крачки по пътя към свободата, но това, с което определено не успях да се справя, е националността. Не успях да престана да бъда евреин. Еврейството е натрапчиво и авторитарно, проклета гърбица и прекрасен дар, то диктува логиката и начина на мислене, сковава и те обгръща като в пелена. То е неотменимо както пола. Еврейството ограничава свободата. Винаги съм искал да изляза отвъд неговите предели — излизах, отивах, където си искам — по други пътища, десет, двайсет, трийсет години, но в някой момент откривах, че не съм стигнал доникъде.

Еврейството вън от всяко съмнение е по-широко от юдаизма. Двайсети век познава цяла плеяда еврейски учени атеисти, но към газовите камери ги водеха наред с религиозните им събратя. Следователно за външния свят кръвта се оказа по-авторитетен аргумент. Както и да се определят самите евреи, всъщност тях ги определят отвън: евреин е този, когото не-евреите смятат за евреин. Затова на кръстените евреи не им правеха никакви отстъпки: и те бяха подложени на унищожение. Участието ми в Нюрнбергския процес бе по-тежко, отколкото пребиваването в гетото и при партизаните. Изгледаните филмови ленти, заснети от немците в концлагерите и от съюзниците след освобождението, подкопаха моето еврейско съзнание: не ми се искаше да бъда повече средноевропеец и заминахме за Палестина. Заминахме там, за да бъдем евреи. Но за такова нещо пък не ми достигна еврейската маниакалност.

Войната от четиридесет и осма година не оставяше време за размисли, но когато тя завърши — временно! — почувствах, че раните от куршуми и отломки от снаряди, ампутациите и пластиката след изгаряния ме довеждат до депресия. Къде са резекцията на стомах, премахването на камъни от жлъчните пътища, баналната апендектомия и непроходимост на червата, мирни болести от мирно време? Захванах се с кардиохирургия.