Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

В Помпей отначало ме очакваше неуспех — не пускаха в разкопания град, музеят бе затворен, служителите стачкуваха. Е, мисля си, чудесна страна е Италия. Какво ли щеше да стане, ако стачкуваха в краковския Вавел? Не попаднах в античния град.

Все пак се разхождам, разглеждам околностите, гледам Везувий — самата планина има такива нежни очертания, а той не предизвиква никакъв страх, не може да бъде заподозрян в онова коварство, което е проявил тук преди две хиляди години. Имам пари колкото за обратен билет и за пица, т.е. за парче хляб. Вървя из града, когато виждам храм. Постройката е нова, нищо особено като архитектура. По пладне жегата е много голяма, мисля си да вляза вътре и да си почина на прохлада. Църквата е Санта Мария дел Росарио 23 23 Базиликата на Света Дева Мария на Светата Броеница е единствената в света църква, построена от бивш сатанист — Бартоло Лонго (1841–1926), разкаял се, преминал към доминиканския орден. Обявен от папа Йоан Павел 11 за „блажен“ през 1980 г. — Бел.ред. .

Ах, Владек, и започва една история, сякаш специално измислена за мен, в църквата виждам „ексвото“ 24 24 Ексвото (exvotos) и ретабло (retablos) са картинки, които се заръчват на художник от благодарност за чудо, станало след молитви с хората или техни близки. Закачат се по стените на храмовете. — Бел.прев. . Това е засвидетелстваната благодарност на тези, за които се е случило чудото на молитвата към Божията майка.

Обикновено, както знаем, това са сребърни изображения на ръце, крака, уши — на тези органи, които са излекувани. Тук няма ръце-крака, а висят картинки на деца и техните родители, изобразяващи случилите се чудеса, нарисувани от неумели и благодарни ръце. Има пожар, от който изваждат дете — детето е нарисувало бащата, пожарникаря. Три картинки. Някакъв войник от Първата световна война дал обет, че ако се върне жив, ще се ожени за сираче — и цялата история е нарисувана: войникът се връща у дома и настоятелката на манастира извежда момичето. По-късно тази девойка се разболява и е на границата на смъртта, бившият войник моли Божията майка за нейното изцеление — и ето ги, нарисувани тримата с петгодишния им син… Някакъв шофьор, спасил се от авария в планински проход, носи в дар на Божията майка шофьорската си книжка, а друг й подарява военните си награди. Толкова милост и толкова благодарност!

Но това не е всичко — излезе една монахиня, разказа ми, че това прославено място съществува благодарение на старанията на един готвач — Бартоло Лонго. Той бил бедняк, но получил образование и ръководил работите на една богата неаполитанска вдовица. Бартоло имал видение — Божията майка му заповядала да построи на това място църква. Той й казал, че е беден, и Девата го попитала има ли една лира. Казала му, че това ще бъде църква на бедните, а той трябва да събира за нейното построяване по една лира. И от бедните, и от богатите — еднакво от всички — по една лира. Бартоло започнал да събира пари, но все не достигали; тогава вдовицата, при която работел, му дала парите, които не достигали. Скоро те се оженили и основали дом за сираци — оттам благодарният войник получил годеницата си. А след това отворили и приют за стари хора. И започнали да се явяват големи благодатни сили на това място — мнозина били изцелени от болести и получили различни благоволения. Сега Бартоло Лонго е обявен за „слуга на Господ“. Това е първата степен на светостта.

Когато излязох от църквата, в небето се разнесе гръм и започна ужасна буря. Гръмотевиците и светкавиците бяха толкова мощни, и то от страната на Везувий, че през главата ми мина мисълта, че древният Везувий напомня за себе си…

Върнах се в Неапол, а сутринта дойде епископът и ми даде пари за път. Отидох на пристанището и си купих билет за кораба. Той отплаваше за Хайфа след три часа. Ето, седя и ти пиша писмо — помниш ли, че ти ме спираше, смяташе, че човек трябва да седи там, където са го поставили. Може и да си прав, но аз чувствам, че мястото ми е в Израел, и доказателство за това е, че от първата минута на пътешествието ми всичко е благоприятно за мен. Винаги чувстваш дали вървиш срещу промисъла, или според неговия зов. Бог да е с теб, Владек. Поклон на татко Казимеж. Като стигна, ще пиша.

Даниел

1959 г., Неапол

ТЕЛЕГРАМА

Посрещай на 12 юли на пристанището в Хайфа тчк Даниел

Град Хайфа се е разпрострял нашироко по склоновете на библейската планина Кармел и в подножието й. В сравнение с други селища в страната Хайфа е млад град, основан през римската епоха. През XI век, в епохата на кръстоносците, Хайфа преживява кратък разцвет, а в края на XIX век е неголямо арабско селце. По-късно Хайфа става център на нелегалната имиграция, по-голямата част от репатрираните евреи от началото на XX век пристигат в Палестина през нейното морско пристанище.