Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Пристигнах в Рим три дни преди визитата. Не бях там за първи път, познавам го твърде добре и не го обичам, въпреки обаянието му. И този път се разхождах из Рим и цялата ми душа говореше на този град — не и не! Аз съм селски човек и величието на града ме отблъсква. Винаги ме е отблъсквало. Някакво умопомрачение е, че всички искат да живеят в градовете. А Рим е град на градовете, от него и досега лъхат жестокостта и величието на империята. Дори последният исторически Рим, този на Мусолини, напомня същото — властта на силата над слабия човек. Във Ватикана това се усеща още по-осезаемо.

В навечерието на аудиенцията цял ден се разхождах из катакомбите на Рим. Това е съвсем друго нещо: таен, малък, подземен свят, желаещ да се скрие от силата на града и да си създаде някакво независимо съществуване. Никога никой не е успявал в това. Макар да трогва до дълбините на душата. В нежеланието да се приемат величието и силата прозират голяма вяра, простодушие и дързост. Излязох от катакомбите абсолютно спокоен, престанах да се тревожа за утрешната среща.

Изведнъж разбрах, че отивам да изповядам вярата си и съм готов да кажа всичко, което мисля, без да скривам и премълчавам каквото и да било. А сетне да става каквото ще. Макар да знаех, че моят съдия се отличава от Пилат Понтийски по това, че никога няма да зададе риторичния въпрос „Какво е Истина?“, а знае с точност какво именно представлява тя.

Бях виждал вече Префекта, първия път на среща със свещениците от Източна Европа, после още два пъти. Но не много отблизо. Висок е на ръст. Ти знаеш, Хилда, че от всички високи хора, само ти не предизвикваш у мен вътрешно безпокойство. Много високите и много ниските са от различни породи. Добре. Като цяло, аз се чувствам по-комфортно с невисоките хора. Без да броя теб, разбира се.

Той веднага каза, че е чел за мен, знае за военното ми минало и смята, че подобни на мен свещеници, преминали през войната, са особено ценни за Църквата. Веднага си помислих, че няма да излезе нищо смислено от този разговор. Не взех да говоря за реалния смисъл от опита във войната. Помислих си: не знае ли той как войната ожесточава, изкривява и разрушава човека? Но той е много фин събеседник — веднага почувства реакцията ми и смени темата:

— Вие служите на иврит?

Обясних му особеностите на християните в моята общност, за които ивритът се оказва често единственият общ език: сред енориашите ми например има двойка — тя е холандка, а той е испанец, помежду си говорят на иврит. Такива случаи не са малко. По-рано служех на полски, но сега израсна ново поколение и децата на полските католици вече почти не знаят полски. Родният им език е иврит. Освен това има и кръстени евреи, дошли от други държави.

Той попита за преводите и аз казах, че някои съществуват от по-рано, някои преводи сме направили сами, а псалмите например взимаме от еврейски източници.

Прекрасно разбирах, че той притежава донос, в който сигурно е написано, че не чета „Кредо“. А какво още са написали, мога само да се досещам.

Неочаквано Префектът ме подкрепи — каза, че християнството е мултикултурно, че ядрото, сърцевината, трябва да бъдат еднакви за всички, а обвивката може да бъде различна при различните народи. Латиноамериканецът изобщо не прилича на поляка или ирландеца.

Страшно се зарадвах, не си представях да намеря съюзник в негово лице. Преразказах му една своя среща с африкански епископ, който с горчивина ми говореше, че е учил в Гърция, служил е в Рим, усвоил е европейската форма на християнството, но не може да иска от своите енориаши-африканци да станат европейци.

„Нашите традиции са по-стари, пък и Африканската Църква е най-старата, моите хора танцуват и пеят в храма, както цар Давид, и когато ми казват, че това е неблагочестиво, мога да отговоря само едно: ние не сме гърци или ирландци!“ — ето какво ми каза той. А аз му отвърнах, че също не разбирам защо африканците трябва да служат по гръцки или латински образец, за да разберат какво е говорил рави от Назарет!

— Но все пак нашият Спасител е бил не само равинът на Назарет! — отбеляза Префектът.

— Да, не само. За мен той, както и за Апостол Павел, е Вторият Адам, Господ, Изкупител, Спасител! Аз вярвам във всичко, в което вярвате и Вие. Но във всички Евангелия той е „рави“. Така го наричат учениците, така го нарича народът. Не ми отнемайте моя „рави“. Защото това също е Христос! И аз искам да Го попитам какво е най-важно за мен, на еврейски, на неговия език!