Марк Лоуренс - Принцът на тръните

Или, на същата страница: „Мутагенните ефекти са често срещани при бинарни течове.“ С малко въображение и черпейки дълбоко от запасите си по старогръцки, можех да се досетя за значението, но само отчасти, което обезсмисляше усилията ми. Дали пък не бях откраднал стара книжка с приказки?

— Йорг! — ревна Макин през вратата. — Пристигна ескортът да те придружи до Горски страж.

Сали се стресна, но аз я натиснах да си лежи и извиках:

— Кажи им да чакат.

Горски стаж нямаше да ми свърши работа, освен ако не беше скътал някъде десет хиляди приятелчета, които изгарят от желание да дойдат с нас.

— Ису мили, всичко ме боли. — Сали понечи да се надигне. — О! Съмнало се е вече. Самет ще ме убие.

— Не мърдай, казах! — Изрових монета от кесията си върху масичката и я метнах до главата й. — Това е за тъпия ти Самет.

Сали се отпусна на леглото, като мърмореше сънено.

— Изтичане на бинарни оръжия… — Сякаш като го изрека на глас, щях да открия някакво значение в думите.

— Значи ще ходиш в Червен замък? — каза Сали и преглътна една прозявка.

Вдигнах ръка да я смълча с плесник. Но тя, разбира се, не видя жеста, а и „История на Гелет“ скриваше най-добрата мишена.

— Да поздравиш от мен всички онези малки червени хора — каза тя.

„Росиоза“. На един от по-новите латински диалекти „россо“ беше „червено“.

Сложих ръка на дупето й, без да я пляскам.

— Малки червени хора?

— Да де.

Усетих я да се намества под дланта ми. Стиснах я по-силно.

— Малки червени хора? — повторих.

— Да. — В гласа й се промъкна раздразнение. — Защо мислиш му викат Червен замък?

Надигнах се и седнах.

— Макин! Ела тука! — Изревах го толкова силно, че да ме чуе цялата кръчма. Той влетя в стаята с ръка на меча. Усмивка разтегли устните му, като видя Сали просната на леглото, но ръката му си остана върху меча.

— Принце?

Този път Сали наистина се опита да стане. Почти успя да се надигне на четири крака и „История на Гелет“ падна от леглото.

— Принц? Никой нищо не ми е казвал за принц! Ник’къв принц не е тоя!

Бутнах я обратно по корем и казах:

— Онова, за което говорихме вчера, Макин.

— Да?

— Да добавиш нещо към описанието, което ми даде? Нещо за онези деветстотин ветерани?

Той ме погледна с празен поглед, досущ като идиота Маикал.

— Нещо за цветовата гама? — подсказах му.

— О, това ли. — Макин се ухили до уши. — Питаш за Алените? Да. Всичките са червени като сварени омари, до последния. Имало нещо във водата, така съм чувал. Мислех, че всички го знаят.

„Росиоза“.

— Аз не го знаех.

— Е, значи баща ти е трябвало да обеси стария Лундист поради некадърност — каза Макин. — Всички го знаят.

„Чудовища в ниското.“

— Не е принц бе! — Сали беше искрено вбесена.

— Напротив. А ти, скъпа, си била обслужена по кралски, като гледам — каза Макин и й се поклони присмехулно.

„Червен замък и неговите червени войници на високото.“

Скочих от леглото.

„Запас от оръжия.“

„Изтичане.“

— Е — каза Макин. — Ще тръгваме ли?

Посегнах към панталоните си. Тъкмо им стягах връзките, когато Сали се обърна по гръб, което с нищо не облекчи задачата ми. Загледах се в голото й тяло под ранните слънчеви лъчи. Чудех се… трябваше ли да рискувам Горски страж и братята заради слепи догадки, почиващи върху неясното значение на древен текст…

— Кажи им, че ще тръгнем след час. — Спрях да завързвам и започнах да развързвам. — Ще съм готов след час.

Сали се отпусна върху възглавницата и се усмихна.

— Принц, а?

Леглото изведнъж ми се стори адски добра идея.

— Виж ти! Капитан Кодин! — Наближаваше обед и аз слизах по стълбите в забележително добро настроение.

Капитанът се поклони вдървено. В ъгъла на кръчмата Родат, Йоб и Сим се сражаваха с махмурлука. Бърло хъркаше под една маса.

— Мислех, че си се върнал във форт Челни, капитане, да вардиш границите ни от злодеи и бандити — казах жизнерадостно.

— Налице е известно недоволство от работата ми. Гласове в двора твърдят, че напоследък съм си затварял очите за твърде много злодеи и бандити. Прехвърлиха ме към ескортната служба в Крат. — Махна към вратата. — Ако принц Йорг е готов?

Реших, че този тип ми харесва. Изненадващо откритие. Рядко харесвам хората. Реших, че е виновно настроението ми. Една нощ с курва и омекваш тотално.

И така, Кодин и неговите четирима войници ни изведоха през Западната порта. Макин беше с мен, разбира се, също и Елбан, който, макар и стар, беше сред малцината братя, които имаха повече от една капка мозък в главата. Взех и Нубанеца. Не бях докрай сигурен защо, но той седеше на бара, хрупаше ябълка, крепеше в скута си прословутия си арбалет и просто реших да го взема.