Джоанн Харрис - Руническа светлина

Аезирите също бяха разединени. Издигането до божество невинаги беше нещо, с което лесно може да се свикне, дори и когато ставаше дума за такива окаяни божества като тях, с повредените им рунически знаци и недовършените им Облици. На бреговете на река Сън с всичката тази магия, която се сипеше наоколо като сняг, и с безплътните аезири, които отчаяно се бореха за живота си, нямаше възможност за разговори и обяснения. Четири нищо неподозиращи странноприемници внезапно се бяха оказали обсебени повече или по-малко от различни Облици на божественото.

Етел и Дориан бяха приели промяната на драго сърце и затова се справяха с положението доста по-добре от Захар, чиято роля като Тир Смелото сърце все още бе изпитание за него, или от Сив, чиито оплаквания от прераждането й в тяло на охранена свиня бяха изпитание за всички останали .

Вследствие на това бяха разпръснати в къщата на енорийския свещеник в Малбри, която все още принадлежеше на Етел, в свинарника във Фарнли Тайъс, който беше домът на Тор и Сив, в ковачницата, която Тир беше обявил за своя (вероятно защото беше най-близо до странноприемницата), и в къщата на ковача, която принадлежеше на Мади след смъртта на баща й.

По-голямата сестра на Мади, Мей, която при други обстоятелства можеше и щеше да се заинтересува от къщата, се беше омъжила извън Малбри за роднина на Торвъл Бишъп и сега живееше от другата страна на реката, в малкото селце Фарнли Тайъс, което беше възможно най-далеч от Мади и където Мей можеше да се преструва, че двете нямат нищо общо.

В началото хората от Малбри приеха неохотно пришълците. Но Мади все пак беше една от тях, а Дориан Скатъргуд, макар и своего рода черна овца, беше син на много уважавано семейство. Жалко само, че устата на новата му жена беше толкова злобно стисната. Дор или Тор, както се наричаше сега, беше привлекателен мъж и някои очакваха от него да се събере със заможната вдовица на енорийския свещеник, макар че със сигурност дори Етел Парсън беше станала доста странна след приключението си под Хълма Червен кон.

От друга страна, хората си казваха, че да си странен не е противозаконно и макар да не харесваха пришълците, ги търпяха, стига да стоят настрани и да не им създават неприятности.

В началото имаше някои заяждания с тях — от един червенокос млад мъж с райдингски акцент и непочтително държание — но за щастие посещението му беше кратко и повече не се повтори. Локи, който можеше да се сдържи да не създава неприятности точно толкова, колкото и да не диша, беше издържал цели три седмици в Малбри, преди да се върне при Хълма Червен кон, макар и под страх от осакатяване (Тор дори не би си направил труда първо да го предупреди, въпреки че, както изтъкна Мади, той наистина току-що бе спасил Деветте свята). Беше останал там, наблюдаваше долината от подземната си крепост и правеше списък на странните и необичайни неща, които понякога се появяваха от склона на хълма.

Гръмовержецът си рече ядосан, че точно в момента трябва да се справя и с по-неприятни неща от Локи. Колкото и лош и без съмнение луд до последната капка на демонската си кръв да беше той, поне докато беше наоколо, нещо се случваше. А Тор беше отегчен, толкова ужасно отегчен, че би се зарадвал дори и на компанията на Хитреца.

Причината за сегашното му раздразнение седеше пред огледалото на тоалетката си, решеше знаменитата си руса коса и се подготвяше да спори с него.

Тор я наблюдаваше и разсеяно се чудеше как гърбът на една жена може да предава такава широка гама от отрицателни чувства. Не че той беше виновен, по какъвто и да е начин за онова, което се бе случило преди три години. Човек би си помислил, че тя поне донякъде ще бъде благодарна за някои неща — за бягството й от крепостта, за освобождаването й от мъченията, за въплътяването на Облика й в жив гостоприемник.

Но Светлокосата Сив беше ядосана от Свършека на света насам и не даваше никакъв признак, че ще размисли.

— Добре ли си? — най-сетне попита Тор.

— Добре съм — отвърна Сив с глас, който намекваше, че е всичко друго, но не и добре.

„Точно това е проблемът с жените — помисли си Тор, — казват едно нещо, а си мислят друго.“

— Какво не е наред? — попита той.

— Казах , че съм добре. — Гребенът късаше прочутите къдрици и обсипваше тоалетката с пърхот като прах.

Всички богове бяха направили каквото могат, но дори в пълния си Облик — или онова, което минаваше за него с тази повредена руна — Сив продължаваше да носи някои от несъвършенствата на тялото на своя гостоприемник.