Джоанн Харрис - Руническа светлина

За Маги, която едва изкарваше достатъчно пари, за да оцелее, и която работеше часове наред в мръсната кръчма, изглеждаше така, сякаш светът, който познава, се е превърнал в Пандемониум. Дори и Университетът бе завладян от новопристигналите. Празните трапезарии бяха превърнати в танцувалия зали, а колежите — в публични домове, кръчми и игрални зали.

В началото имаше известна съпротива — най-вече от местните жители на Края на света, които се страхуваха, че един ден Орденът може да се върне. Но колкото повече време минаваше, толкова по-малко и не толкова ревностни ставаха последователите им. Никой не се беше появил, за да поеме контрол над положението. Орденът не се беше върнал, нито пък чумата. Няколко човека твърдяха, че са виждали духове около изоставените сгради, но зловещите коридори на Вселенския град се оказаха далеч не толкова зловещи, когато бяха изпълнени с множество танцьорки и музиканти, и бавно, но сигурно заразата започна да се разпространява навътре, като завладяваше църквите, читалните и залите. Дори и Великият квадрат сега беше превърнат във форум, където половината обитатели на Края на света — или поне така изглеждаше — идваха да лудуват в нощите на Седмия ден.

Тук имаше танцуващи мечки на вериги и пищни угощения, при които се ядеше от гърбовете на голи уличници, пушачи на екзотични треви, фалшиви магьосници, гадатели и луди пророци, които проповядваха словата на изчезнали демони и победени богове. Там, където винаги бе преобладавала скромността, сега се появяваха нови моди. Някои жени дори излизаха на улиците с непокрити глави и голи рамене. Сякаш светът, който Маги познаваше, бе изчезнал за три години и като че ли никой друг, освен нея не го бе грижа за това.

Тя беше запазила вярата си. Покриваше главата си с берга , както повеляваше Добрата книга. Не ядеше месо на светите дни и винаги се миеше, преди да си каже молитвите. Макар че Ордена вече го нямаше, тя спазваше дните за пости и следваше законите му, защото в този нов, неморален свят старите обичаи я караха да се чувства в безопасност.

Разбира се, тя никога не се беше сблъсквала с чумата, нито пък в действителност беше ставала свидетел на Блаженството. Беше се върнала у дома от Райдингс, за да разбере, че е сираче без никакви пари и сама в град, който не можеше да познае. За да намери утеха, младата й, романтична душа се беше затворила и тя беше успяла да убеди себе си (поне донякъде), че е герой от Старите дни — самотен оцелял от Бедствието.

Най-малкото дете — и единствена дъщеря — в петчленно семейство, Маги от край време беше най-умната. Макар никога да не беше ходила на училище, тя тайно се беше научила да чете и през годините благодарение на неделните проповеди на Джим Парсън и на тайно прочетените откъси от книгите на братята й с мъка бе успяла да натрупа повече познания, отколкото някой изобщо би могъл да предположи — разкази за демоните от Пророческото племе, за Аезир и Ванир, за техните войни и накрая за това как бяха откраднали руните от Древното писмо и си бяха построили цитадела, от която да управляват Деветте свята. Тя знаеше как те са ликували и как са изработили оръжия и магически предмети, как са се отправяли в търсене на приключения, как са водили война срещу Ледения народ и са били предадени от един от своите — Хитреца, а накрая са били победени от Безименния заради арогантността си.

Това било Бедствието, или Рагнарьок, както го наричали тогава. Но Бедствието не унищожило Пророческото племе. Вместо това то ги принудило да се изпокрият — отслабени, но все още опасни като опустошителен огън, който пълзи под земята. И Добрата книга беше обещала, че скоро ще настъпи окончателното Очистване и Идеалният ред ще триумфира завинаги над Хаоса…

Разбира се, в дните на Ордена на всички истории се гледаше като на нещо опасно — дори и на онези от Добрата книга — и единствено на посветените членове бе позволено да влизат в огромните библиотеки на Вселенския град. Но сега Маги беше свободна да прави каквото си пожелае. Макар че по-голямата част от златото на Ордена беше плячкосано — включително и странните символи с форма на кръст, които Екзаминаторите носеха на шията си — много от книгите бяха останали и именно тях тя търсеше с все по-голяма страст. Знаеше, че това е опасно, но въпреки това беше изпълнена с все по-нарастваща носталгия по полузабравените светове, скрити в тях.

Някои бяха научни и алхимични книги, в които се посочваха различните свойства на металите и солите. Някои бяха книги по география отпреди Новата епоха. Много бяха на езици, на които тя не можеше да чете, или в тях имаше думи, които не разбираше. Някои бяха илюстрирани с малки, направени на ръка рисунки на животни и птици. Други бяха непристойни и съдържаха любовна поезия или изображения на голи жени. Някои представляваха дълги списъци на древни крале. Оскверняването на Университета от търговците все повече се задълбочаваше и Маги знаеше, че е само въпрос на време някой предприемчив човек да се захване да разпродава книгите от библиотеките или да ги използва за горене в огнището си. Затова тя вземаше колкото може повече от тях и ги отнасяше на безопасно място — един коридор под Църквата на приобщаването, който наскоро бе открила.