Джоанн Харрис - Руническа светлина

Навярно можеше да остане при леля си. Предишният й живот бе изчезнал. Но Рийни имаше свои деца и ходеше да дои кравите в съседната ферма. А и Маги не беше свикнала с порядките на хората в Райдингс, които й се струваха почти непристойни със селските си привички и пренебрежителното отношение към ходенето на църква и светите дни и които й се присмиваха заради начина, по който се обличаше, на акцента й от Края на света и на онова, което наричаха „градски навици“.

И така, без семейство, без дом и без приятели, Маги се върна в Края на света. Намери си работа в една кръчма близо до стария Университет, където й осигуряваха храна, подслон и едно пени на ден, за да си покрива разходите. Тя не харесваше клиентите, които често бяха груби и пиеха твърде много, но кръчмата се наричаше „Приобщаването“, което в началото я бе накарало да си помисли, че по някакъв начин е свързана с Ордена. Съдържателката беше госпожа Блекмор, престорено морална жена с берга на вдовица и малки, кръгли, пронизващи и алчни очи. По време на чумата беше натрупала състояние от продажба на амулети на лековерните. Съпругът й беше умрял, помагайки на болните , или поне така твърдеше въпросната госпожа Блекмор. Всъщност самият той беше прихванал треската, докато плячкосваше труповете. Сега вдовицата му беше изградила предприятието си върху репутацията на съпруга си светец, като разказваше истории за храбростта му, предупреждаваше наляво-надясно за Пророческото племе, следеше за рунически знаци и подобни неща и надуто проповядваше въздържание, докато продаваше най-лошата, вкиснала и разредена с вода бира в целия Край на света.

И докато Маги свикваше с новия ред и новия си живот във Вселенския град, тя разбра, че голямата чума не е най-страшното нещо, случило се тук. В отсъствието на Ордена в града беше избухнала нова чума — чумата на алчността и беззаконието, които се бяха настанили в цялата южна част на Вътрешността.

Едноокият Один би разбрал това. Редът и Хаосът идваха на приливи и отливи и надигането на едното от двете неизбежно водеше до упадъка на другото. Не че Пророческото племе се беше издигнало много, но си оставаше фактът, че десет хиляди членове на Ордена бяха унищожени в един-единствен ден и Хаосът се бе втурнал да запълва празнините, оставени от тях.

Ала тази победа едва ли бе донесла голяма утеха на Один. Без съмнение Ордена вече го нямаше, но за трите кратки години, последвали войната, Краят на света се бе превърнал в окаяно място. Без контрола на Ордена той беше завладян от жестокостта, анархията и алчността, до които често водят парите. Вече ги нямаше важните фигури, облечени в черни роби, бъбривите групи ученици, тихите кафенета, параклисите и книгите.

Сега вместо тълпите да се забавляват с Очиствания, улиците бяха залети от чуждестранни търговци, надпреварващи се да предлагат стоките си. В дните на Ордена пристанището на Края на света беше контролирано много строго. Чуждестранните търговци бяха облагани с високи данъци, а нелегалните стоки бяха изземвани и унищожавани. Само уважаваните търговци имаха право да продават и те продаваха почитани и необходими стоки. Пиянството беше забранено, както и уличниците и танцьорките, и макар да съществуваше черен пазар (за луксозни и екзотични стоки), такива нежелани посетители като циганите, амбулантните търговци, хайманите и жителите на Външността беше по-вероятно да бъдат оковани в пранги, подложени на Екзаминация, изгонени или дори обесени, отколкото да бъдат посрещнати с добре дошли на Катедралния площад.

Но сега портите бяха отворени. Вече не връщаха корабите и щом мълвата за това се разнесе, истинска напаст от чуждоземни търговци нахлу в пристанището на Края на света.

Тези търговци продаваха всичко, което човек може да си представи — коприни и кожи, сладкиши и пайове, маймуни, сливи и пурпурни багрила, морски раковини, отрови и роби варвари от другата страна на Единното море, истински и фалшиви скъпоценни камъни, твърд алкохол, странни джунджурии, любовни магии, портокали и стъклария, изсушените органи на диви зверове. И постепенно тези търговци бяха завладели града и докарваха с екзотичното си присъствие тълпи от купувачи, зяпачи, комарджии и крадци. Освен това с тях дойдоха и всякакви престъпления, болести, наркотици и насилие. Те печелеха и губеха цели състояния на комар и продаваха в робство онези, които не можеха да си платят дълговете. Живееха като крале или военачалници, кичеха се с бижута, носеха мечове, имаха робини и съблазняваха младите и лековерните с обещания за лесно забогатяване.