Джоанн Харрис - Руническа светлина

Що се касае до духовете, Маги от почти три години обикаляше галериите всяка нощ и никога не беше зървала нито един. Наистина имаше истории за страховита битка тук, при която само за един ден са били унищожени десет хиляди от силите на Ордена. Но от тях и от противниците, с които се бяха сражавали, нямаше и помен. Нямаше дори духове, които да разкажат историята.

Естествено, навън историите изобилстваха, но Маги Риди не вярваше в тях и още по-малко вярваше на хората, които ги разказваха, и просто не им обръщаше внимание, точно както не обръщаше внимание и на духовете, като вместо това се доверяваше на очите си и се стараеше да не допуска плъховете в катакомбите.

Разбира се, Добрата книга предлагаше собствена версия на събитията. Според Книгата Откровение десетте хиляди са се изгубили в Блаженството — време, предсказано от раждането на Новата епоха, когато Безименният призовал верните нему на оръжие и те се освободили от смъртната си плът и били преродени в съвършените си тела на бреговете на Първия свят.

Маги вярваше в Добрата книга. Както баща й и братята й преди нея, тя беше истински последовател на Ордена и ако беше момче, досега и тя щеше да е познала Блаженството и щеше да е отведена в Небесния град, вместо да я оставят тук да се оправя с бъркотията в Края на света.

Маги се замисли, че част от проблема е, че макар много да се говори за Блаженството и за точното естество на насладите, които очакват правоверните, когато настъпи щастливият ден, никой не е съвсем наясно какво ще се случи с изоставената плът. Тя си беше представяла своеобразно небесно пролетно почистване, при което телата ще бъдат прибрани като по чудо, но когато накрая това се бе случило и десет хиляди членове на Ордена внезапно се бяха освободили от земните си тела (включително професорите, магистрите, учениците и Екзаминаторите, които се занимаваха с полева работа), последствията се бяха оказали катастрофални.

Бяха нужни шест месеца, за да се отърват от труповете. Донякъде причината беше, че никой от Края на света не искаше да поеме отговорността за това. Разчистването, както и осигуряването на здравни услуги, беше работа на Ордена и то трябваше да бъде извършвано (и заплатено) от официални представители на Ордена.

Мрачната истина обаче беше, че нямаше представители на Ордена, нито официални, нито неофициални. И така телата се разлагаха и воняха, докато след още много срещи и комисии те бяха обявени за обществена опасност за здравето и бяха извозени с каруци и изгорени.

Това беше преди три години. Тогава Маги беше на четиринайсет и точно преди да избухне чумата, тя беше изпратена да остане при леля Рийни в Райдингс, докато майка й претърсваше отвратителните трупове за останките на двама Екзаминатори, които бяха нейни синове.

Разбира се, официално Екзаминаторите на Ордена нямаха семейства. Първото нещо, което ученикът трябва да стори, преди да заеме мястото си на син на вярата, е да обърне гръб на родителите си, да се откаже от името си и да приеме номер. Бащата на Маги уважаваше това. Като брат на Екзаминатор, наскоро почетен с дара на Словото, добре знаеше, че не трябва да кара синовете си да се срамуват заради намесата му. Той беше по-малкият син на търговец на вълна и сам беше копнял да влезе в Ордена, но неговият баща можел да си позволи да загуби само единия от синовете си и така брат му Илайъс получил този шанс, докато Донал изучил семейния занаят.

Години по-късно, когато самият той беше станал баща, се бе преместил във Вселенския град и се беше заклел да даде на синовете си възможността, която му е била отказана, и когато дойде моментът — да се откаже напълно от тях, както беше правилно и редно според правилата на Ордена. Но майката на Маги не беше давала такъв обет. Мнозина бяха майките като нея, които не се подчиняваха на Закона и се промъкваха в сградите на Университета през нощта въпреки опасността да ги арестуват — а понякога и да им наложат по-лошо наказание от това — за да могат да осигурят прилично погребение на погубените си синове.

Сюзън Риди беше платила скъпо за това. По време на една от нощните си обиколки на телата хвана хеморагична треска и това сложи край на търсенията и на живота й, макар и не преди да предаде заразата на съпруга си, медицинската сестра, бакалина, неговия братовчед, всичките му клиенти и един човек, дошъл да събере труповете.

Докато Маги се върне у дома, от чумата бяха умрели хиляда души. Краят на света беше под карантина. Телата бяха прочистени и Университетът на неизменните истини беше просто празна черупка. Богатството му беше плячкосано, библиотеките — изоставени, а огромните му зали и амфитеатри бяха пълни само с прах.