Джоанн Харрис - Руническа светлина

Засега тази малка църква в сърцето на Университета беше останала почти непокътната. Някои от стъклата на прозорците й бяха отмъкнати, но аналоят върху огромния дъбов амвон все още си стоеше и върху него се намираше най-голямата книга, която Маги някога бе виждала. Твърде голяма, за да бъде открадната досега, тя беше почти с размера на детска люлка, подвързана в кожа и злато и натежала от загадъчната тежест на думите в нея. Маги копнееше да погледне вътре, но тя вероятно бе заключена със златна закопчалка и устоя на всичките й усилия да я отвори.

Но от онова, което намери под аналоя в онзи ден, дъхът й секна. Защото под една от дъските на огромния резбован амвон Маги откри тайна врата, оставена полуотворена по време на Блаженството — първия от многото скрити входове към катакомбите на Вселенския град.

От този ден насетне Маги прекарваше по-голямата част от нощите си в катакомбите. Плячкосването на Университета вече беше започнало и тя знаеше, че не след дълго някога изоставените сгради ще се изпълнят с хора и няма да са само нейно владение.

Но катакомбите бяха друга работа. Коридорите под Университета се простираха на мили разстояние във всички посоки — алеи от студен камък, подобни на лабиринт тунели, ветровита пещери, изоставени складове, пълни с кости и прах. Над главата й грабителите ставаха все по-самонадеяни, но никой не се осмеляваше да слиза под земята и никой не можеше да попречи на набезите й, докато тя навлизаше все по-дълбоко под града.

За нея това се превърна в нещо повече от игра. За три години тя направи няколкостотин карти, в които бе указано местоположението на повече от хиляда стаи, пещери, крипти, тунели, кладенци, стълбища, скрити врати, пътища, входове, изходи, проходи, в които можеше само да се пълзи, и задънени места.

Някои от тези галерии бяха чисти, други бяха покрити с прах, който стигаше почти до коленете. Повечето от тях бяха голи и неизползвани, но веднъж тя намери една висока гробница, построена изцяло от човешки кости. Черепи бяха наредени в декоративни орнаменти по напречните греди, а колоните бяха направени от дълги, сухи наръчи от бедрени и лакътни кости, замазани с косми, хрущяли, мазнини и пръст. Друг път откри стая, пълна с консервирани меса и зеленчуци и няколко каси вино. Освен това срещаше множество плъхове, но преди всичко намираше безжизнен камък, отекващи празни помещения и замръзнали артерии — мъртвото сърце на Вселенския град.

Но по време на един от нощните си набези Маги се спъна в разклатен камък, под който беше забит дълъг златен ключ. Тя го взе и го сложи на врата си. Беше красива вещ, макар и може би твърде натруфена, за да има някакво практическо приложение. Ала не след дълго й дойде наум да го пробва в златната ключалка, която заключваше огромната, подвързана с кожа книга, която бе открила върху аналоя в Църквата на приобщаването…

И така дъщерята на търговец на вълна от Райдингс намери и прочете Книгата Слова.

Страниците бяха големи и се прелистваха трудно, а хартията беше едновременно твърда и странно крехка, затова Маги трябваше да полага големи усилия да не я натроши. Но изписаните на ръка букви бяха изящни, а рисунките представляваха миниатюрни сцени от Затворените книги, портрети на герои, готвещи се за нападение, змии, дракони, демони и отдавна изчезналото Пророческо племе, които често разказваха загадъчни, ужасни и изпълнени с обещания истории.

Тъй като се опасяваше от вандали или крадци, Маги бе завлякла съкровището си (не без затруднения) до мястото под амвона и оттам го бе пренесла в своята тайна библиотека. Там тя държеше всичките си откраднати книги и почтително бе подпряла Добрата книга в стената. И макар че текстът беше много стар и често й беше трудно да схване смисъла му, тя почувства силата на древното писмо и често през нощта допълзяваше до библиотеката и на светлината на свещта прокарваше пръсти по цветния текст, шепнеше си странните и прекрасни слова и сънуваше.

Като дете тя беше учена да се пази от сънищата. Но докато Маги растеше и се опитваше някак да преживява в мизерията на Вселенския град, тя откри, че сънищата й доставят все по-голямо удоволствие. Родителите и роднините й ги нямаше вече. Приятелите, които имаше, се бяха пръснали. Сега единственото, с което разполагаше, бяха сънищата, изпълнени с картини от Книгата. Тя сънуваше за битки и демони, за Пророческото племе и за боговете, за Небесната цитадела, за Черната крепост и за Хаоса отвъд нея. Но преди всичко сънуваше Последните дни, Бедствието и последното Очистване на всички Светове, когато чумата, престъпленията, гладът и смъртта ще бъдат прогонени завинаги и тримата велики Ездачи с мечове от пламък ще препуснат по Средните земи, ще посекат грешниците и ще въздигнат правоверните от праха.