Джоанн Харрис - Руническа светлина

Лудата Нан танцуваше.

Хугин и Мунин кръжаха и си грачеха един на друг.

Хеймдал извади далекогледа си, за да огледа внимателно облака сянка. Стори му се, че вече вижда някаква промяна — един съвсем лек намек за прозрачност. Разбира се, може би само му се искаше да е така, но работата беше там, че облакът беше спрял да се придвижва напред и сега просто си стоеше намръщено на по-малко от дванайсет крачки от портите на Асгард.

Върху парапета един по един боговете почувстваха как първичният им Облик се завръща. Локи откри, че вече е напълно облечен и в следата му блести руната Каен (която вече не беше обърната). Один, чиито две руни бяха възстановени, се изправи в целия си ръст. Тор изстреля Мьолнир в облака — сянката на черната птица се поколеба и спря.

Те усетиха объркването й — „Какво става?“ — триумфът й неуверено се превръщаше в тревога.

Тор отново нанесе удар с Мьолнир. От неговия блясък облакът сянка засвятка в прашно, раздуто пурпурно. Сянката на черната птица заотстъпва и пламъците по крилете й също промениха цвета си.

— Какво става? — попита Маги.

Мади поклати глава.

— Мисля, че когато завършвахме Люлката, ние не строяхме просто крепост. Опитвахме се да възстановим Реда в Деветте свята. Изградихме отново Първия свят, където Аезир могат да възвърнат Облика си и да отблъснат сенките на Хаоса…

Маги погледна към черната птица. Тя почти се беше оттеглила, бе останал само върхът на едното й крило. Фенрис в ужасяващия си Облик на Гълтач нанесе удар върху него. Чу се звук като от разкъсване или разцепване. Черната птица изчезна в облака.

— Струва ми се, че загуби няколко пера — отбеляза Маги.

— Май наистина е така — ухили се Мади.

Сега Слейпнир се движеше по-бързо, готов да отнесе сестрите у дома. Фенрис изръмжа и със зейнала челюст захапа за последно облака сянка и скочи обратно върху крепостните стени, а Обликът му се промени — от демон вълк се превърна в блед младеж, облечен в дрехите на Края на света и с обица във формата на череп на едното ухо.

— Фени! Мой човек! — Братята вълци не бяха на себе си от щастие. — Ти напрано разби това сенчесто нещо…

— Искам да кажа, като — гррррр, врарр…

— Жестоко!

— Да! Направо жестоко…

— Защо говорят по този начин? — попита Маги, докато се спускаше от гърба на Слейпнир върху парапета на Асгард.

Но Мади имаше нещо друго наум. Тя пристъпи до Вълка Фенрис, който вече се готвеше да разгледа новата си зала в Асгард, както беше измислена от Братята вълци, богато украсена с черепи (според тях черепите бяха декорацията на бъдещето).

Той я забеляза да се приближава.

— Ъъъ, да… — каза той.

Мади знаеше какво означава това .

— Сигурен ли си? — тихо попита тя, като си мислеше, че той навярно греши, че Захар може някак да е оцелял, както Один на бреговете на Хел. Тя си каза, че той е създание на Феерия. Хаосът би трябвало да е в кръвта му. А и в края на краищата Фенрис беше оцелял…

Фени сви рамене.

— Сигурен съм — потвърди той. — Въпреки това се справи доста добре за новобранец.

Мади кимна мълчаливо. Върху клепачите й пареха сълзи. Беше й толкова трудно да повярва, че Захар-в-Чувал си е отишъл завинаги. Смъртта на Один на бреговете на Хел я беше накарала да потъне в скръб, но смъртта на малкия гоблин сякаш беше оставила рана в душата й. Може би защото Захар беше последната връзка между Асгард и Малбри или може би просто заради факта, че един страхлив гоблин, живеещ под Хълма, беше показал, че има толкова храбро сърце.

При портите на Асгард облакът сянка вече беше започнал да се отдалечава. Бледа светлина от изток озаряваше хоризонта. Задуха свеж ветрец. Мади си помисли, че той скоро ще изчисти всички следи от облака сянка.

Маги гледаше надолу към Края на света. Скоро и той щеше да бъде изчистен от облака. Оцелелите щяха да започнат да строят отново. Може би този път щяха да успеят да създадат по-мъдро, по-добро и по-щастливо място. Може би този път щяха да го направят както трябва.

Навсякъде около Мади се разнасяха звуците от тържеството на боговете. Докато Редът се възстановяваше, всичките й приятели бързаха да разгледат какво се крие в новия Асгард. Построен от спомени и Сън, той не беше същият като първоначалната Небесна цитадела, макар, разбира се, да притежаваше Облика й. Но имаше и Облика на Края на Света, включително целия площад „Свети гроб“, фонтана и катедралата, както и част от „Водните плъхове“ (вероятно сънувана от Перт), както и Облика на Малбри с Хълма Червен кон през късното лято и няколко от къщите — сред тях и къщата на енорийския свещеник, която Етел беше сънувала малко по-голяма (и с онези нови тапети, които от край време искаше да сложи).