Джоанн Харрис - Рунически знаци

„Може да свърши работа“ — мислеше си Ловджийката. Възможно беше бягащ мъж — или дори момиче — да не забележат капаните. Миг невнимание, една погрешна стъпка и жертвата щеше да се хване или да се измъкне ранена, отслабена, безпомощна, лесна плячка.

Градският часовник показваше почти четири, когато Скади се върна в дома на свещеника в облик на вълчица. Етелбърта, която се беше заклела, че този път няма лесно да отстъпи пред исканията на жената, при идването на Ловджийката доста се стъписа и не след дълго Скади се появи облечена в пищно бяло кадифе (никога няма да се изчисти, мислеше Етел), а домакинята се зае да приготвя къщата за идването на още шестима гости, като се надяваше, че те поне ще дойдат прилично облечени.

Ловджийката обаче имаше други грижи. Тя беше посяла някои съмнения сред Ванир, а името на Локи бе допринесло за останалото, но поне Хеймдал и Фрейр все още бяха предани на Генерала. Ако Один държеше при себе си Шепнещия, а Мади наистина беше дете на Тор, Бащата на боговете все още можеше да ги привлече на своя страна. Разбира се, не и ако някой умре…

Скади хладнокръвно прехвърли в ума си Ванир. Не Хеймдал, още не — той беше прекалено могъщ, за да го загубят. Не и Фрейр, по същата причина. Не Идун — тя не беше толкова безпомощна, колкото изглеждаше на пръв поглед, а и в бъдеще можеше да им потрябва лечител. Браги? Ньорд? Ловджийката си каза, че не му дължи нищо. Вече не бяха женени — и все пак тя не беше склонна да пожертва бога на морето. В края на краищата той можеше да се окаже полезен. Фрейя, от друга страна…

Скади се замисли за богинята на желанието.

О, тя притежаваше някои сили. Не беше безполезна. Но беше досадна и Ловджийката призна пред себе си, че от всички оцелели Ванир Фрейя щеше да й липсва най-малко. Не защото беше красива — всички знаеха, че Скади презираше тези неща — дори не защото бяха коренно различни по нрав, а заради разногласията, които Фрейя сееше по пътя си. Когато тя беше наблизо, възникваха спорове, приятели се спречкваха и най-кротките позеленяваха от гняв и се сърдеха. Освен това тя и Один…

Но Скади пропъди мисълта, преди да се е оформила докрай в главата й. „Това не е лична вражда“ каза си тя. Ставаше въпрос за тактическо решение, взето в полза на общото благо. Фактът, че между Фрейя и Один открай време съществуваше повече от мимолетна близост, изобщо не влизаше в сметките й. Смъртта на Фрейя щеше да го натъжи, разбира се. Може би дори щеше да засегне такива съкровени кътчета от душата му, които Словото не би могло да достигне. Трябваше ли това да влияе на решението й? Скади си каза, че не. Макар че Локи бе предизвикал смъртта на баща й, Один я беше поръчал и после Один бе купил мълчанието й с няколко комплимента и стратегически брак. И с течение на времето Скади беше започнала да проумява как той я е подвел, как я е използвал, за да сключи така необходимото примирие с Ледения народ, колко дълго и колко хитро е насочвал гнева й в погрешна посока, като я е карал да вярва, че вината е на Локи и на никого другиго…

А сега братята бяха отново заедно.

Скади стисна в юмруци бялото кадифе на втората по хубост рокля на Етелбърта Парсън. Тези гънки нямаше да се махнат с никакво гладене, но Ловджийката не мислеше за това. В съзнанието й надвисваха тъмни облаци, лееше се кръв и Отмъщението, дълго отлагано и затова още по-сладко, отвори сънливи очи и се усмихна.

Иза е единствената руна от Древното писмо, която няма обърната позиция. По тази причина Скади бе запазила изцяло силите си от времето на Рагнарьок. Тя смяташе, че би могла да се опълчи на почти всекиго от Ванир, но знаеше, че не може да надвие шестимата, взети заедно. Освен ако…

Поради липса на свободно време и желание Ловджийката отдавна не беше създавала ново оръжие, но си даваше сметка, че сегашното трябва да бъде съвършено. Неголямо, но във всяка нишка да бъдат вплетени невидими руни изискано оръжие, коварно оръжие.

Ако имаше достатъчно време, можеше да направи риза — дори наметало, съшито с ледени и отровни руни, но времето беше малко и затова Скади направи малка кърпичка, поръбена с толкова ситна дантела, че едва се забелязваше, с толкова сложна изработка, че магическите нишки, заплетени и втъкани в нея, бяха скрити под украсата от нежни възелчета и бродирани цветя, толкова смъртоносна, че едно-единствено заклинание беше достатъчно, за да я задейства. А отгоре й с прост ярък шрифт изписа руната Фе :

Фрейя.

Скади остана доволна. Тя се отнасяше с презрение към такива домашни занимания като ръкоделието, по все пак беше дъщеря на Ледения народ и ги умееше. Грижливо сгъна малката кърпичка и я прибра в едно чекмедже на изящното писалище. Ванир щяха да дойдат преди падането на нощта. Усмихната, Ловджийката зачака пристигането им.