Джоанн Харрис - Рунически знаци

Той кимна.

— Добре — каза Скади. — Да вървим. И да знаеш, Локи…

— Какво?

— Ако си намислил да ме преметнеш…

— Кой, аз?

— Ще те следя зорко — Ловджийката се усмихна. — Като ястреб.

Щеше да им отнеме час да прекосят долината. След десет минути орел и дребен кафяв ястреб вече летяха към село Малбри. Локи каза, че без криле е безполезно да ги следва, и въпреки това Мади се тревожеше какво ще стане с Едноокия, когато Ловджийката открие — а това беше неизбежно — че е била измамена.

Момичето скоро разбра, че Идун не може да помогне. Тя внимателно изслуша разказа на Мади, но сякаш изобщо не осъзна неминуемата опасност.

— Один ще измисли нещо — заключи богинята с явната увереност, че това е достатъчно успокоение.

Но Мади не се успокои.

— Трябва да има някакъв начин — каза тя. — Аз съм виновна. Аз взех Шепнещия…

Идун седеше върху един леден блок и си тананикаше. При споменаването на Шепнещия тя млъкна и по лицето й премина сянка на лека тревога.

— Онзи стар оракул? — попита тя. — Най-добре не се занимавай с него. Той винаги ни е носил само лоши новини.

Идун извади от косата си гребен, разгледа го, после пак си затананика и гласът й зазвъня сладко в ледения въздух.

За Мади беше ясно, че каквито и сили да притежава Идун, от тях няма голяма полза в сегашната ситуация. През ума на момичето започнаха да минават безумни мисли, като например да се изстреля от пещерата с мисловен взрив, но това беше непрактично, а знаеше, че колкото и да бърза, няма да стигне навреме в селото, ако върви пеша.

Оставаше едно решение и след като го огледа от всички страни, след като претегли предимствата и недостатъците, накрая Мади се убеди, че то е единствената й надежда.

— Нямам избор — заключи тя. — Трябва да събудя още един от Спящите.

Идун се усмихна неопределено.

— Добре ще направиш, скъпа. Ще бъде съвсем като в доброто старо време.

Мади си помисли, че връщането на доброто старо време е последното, от което имат нужда сега, но не виждаше друг начин. Въпросът беше кого да събуди. И как да се увери дали събуждането на още някого няма само да влоши нещата.

С натежало сърце и с руната Бяркан , грейнала на върховете на пръстите й, Мади се приближи към останалите Спящи. Идун я последва навътре в пещерата подобно на изгубено дете, като си тананикаше и учудено разглеждаше светлините и цветовете. Мади забеляза, че откъдето мине богинята, по пътя й ледът за кратко се разтапя, като после замръзва в цветя от скреж и ледени гирлянди. Момичето току хвърляше тревожен поглед към веригите от ледени висулки над главите им и се опитваше да не мисли какво ще стане, ако Идун се задържи твърде дълго на едно място.

Вместо това насочи мислите си към Спящите. Те лежаха на леглата си от лед, неподвижни и сияещи под руническите печати. От първоначалните седем бяха останали петима — четирима мъже и една жена — и известно време Мади обикаляше от блок на блок, като се мъчеше да определи кого да събуди.

Първият беше мъж с мощно телосложение, разчорлена коса и брада, къдрава като пяна. Следата му беше морскосиня, под туниката от нещо, което приличаше на гъсто наредени рибени люспи, се виждаше руната Логр , а стъпалата му, големи и добре оформени, бяха боси.

Мади лесно го позна от разказите на Едноокия и веднага реши, че и дума не може да става да го буди. Това беше Ньорд, Морският вълк, Ванир по рождение, някогашен съпруг на Ловджийката Скади. Бракът им се беше провалил поради непреодолими противоречия, но въпреки това Мади чувстваше, че е по-разумно засега да държи Ньорд настрана от събитията.

Вторият Спящ приличаше на Ньорд, имаше типичните за Ванир бяла кожа и светла коса, но момичето долови у него топлота, която липсваше у бога на морето. И той беше воин, с руната Мадр на гърдите и с вързан около врата далекоглед. На Мади й трябваше малко време, за да определи кой е той, но накрая реши, че е златозъбият Хеймдал, пратеникът на Пророческото племе и вечно будният страж на моста-дъга: дори под леда яркосините му очи бяха отворени и безмилостно зорки.

Мади го подмина с тревожен трепет. Тя знаеше от легендите, че Хеймдал, макар и предан на Один и на Аезир, страстно мрази Локи и едва ли би съчувствал на някого, който се опитва да му помогне.

Третият беше Браги, съпругът на Идун. Висок, с руната Сол на ръката и венец от цветя на главата. Изглеждаше благ — Мади го знаеше най-вече като първенец в песните и поезията и би се радвала да избере него, но знаеше, че той не е приятел на Локи, а не й се искаше да обяснява каква е ролята на Хитреца — или нейната — в тази ситуация, която постепенно се превръщаше в ужасна бъркотия.