Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Кога? — попита Локи.

— Този следобед.

— Значи може още да не са го използвали — каза той.

Скади го погледна.

— Какво да не са използвали?

— Словото, разбира се.

Разтреперан, Локи закрачи безшумно с босите си крака по гладкия като стъкло под.

— Какво Слово? — подозрително попита Ловджийката.

— Богове! — възкликна раздразнен Локи. — Става от хубаво по-хубаво, а? Мади, къде е Генералът?

— В ареста, мисля.

— Колко души стража има?

Мади сви рамене.

— Двама. Вероятно.

— Тогава трябва да действаме бързо. Не можем да допуснем Орденът да го разпита. Ако научат кой е и какво знае… — при тази мисъл Локи се разтрепери още повече.

— Какво Слово? — повтори Скади. — Какво представлява това Слово и къде е Шепнещият?

Локи я погледна нетърпеливо.

— Виж, драга, нещата не са съвсем същите като по времето на Рагнарьок. В битката между Реда и Хаоса настъпи доста съществен развой и ако не беше спала под планината през последните петстотин години…

— Не беше мое хрумване — изсъска Скади.

— Обаче се оказа удобно, нали? Колко мило от страна на Ньорд да те включи в групата, въпреки че на практика не си от Ваните. Няма Екзаминатори, няма обърнати руни, няма Черна крепост…

В очите на Ловджийката грейнаха опасни пламъчета.

— Дръж си езика зад зъбите, Звездно куче, да не те отърва от него.

— Хе, какво толкова казах? — попита Локи.

— Моля ви — намеси се Мади. — Нямаме време. Едноокият има нужда от помощ…

Скади я изгледа презрително.

— Искаш да му помогна?

— Ами да — отвърна Мади. — Нали той е Генералът?

Скади се изсмя — безрадостен звук.

— На Аезир може би. Но не и на Ледения народ. Не на моето племе. Може някога да сме били съюзници, но съюзът ни свърши с началото на войната. Ако питате мен, и той, и всички вие можете да вървите в Хел.

В първия миг Мади се смути. После изведнъж я осени вдъхновение.

— У него е Шепнещият — заяви тя.

Ловджийката замръзна на място.

— Така ли? — попита тя и погледна Локи.

— Така ли? — попита Локи, искрено учуден.

Скади отново замахна с руническия си камшик.

— Трябваше да се досетя, че лъжеш — отсече тя.

— Не съм те излъгал — отвърна Локи. — Казах, че знам къде е Шепнещият. Не съм казвал, че го нося със себе си. Стига, Скади, не ме подценявай. Защо ще го нося точно тук? Наистина ли ме мислиш за такъв глупак?

Мади тревожно погледна през рамо към ледения блок, зад който беше скрила Шепнещия.

— Това би било много глупаво, така ли?

— Много глупаво — отговори Локи.

Междувременно Ловджийката оглеждаше Мади.

— Значи ти си тази, която ме събуди.

Момичето кимна.

— Мислех, че ще помогнеш. Шепнещият каза да събудя… — тя млъкна, осъзнала грешката си.

Но вече беше късно. Скади се ококори.

— Той е говорил пред теб?

— Е… Само веднъж — каза Мади.

— Изрече ли пророчество?

— Ами каза да ви събудя — отговори момичето и съжали, че е навлязло в тази тема. — Виж, ще помогнеш ли или не?

— Ще помогна — заяви Ловджийката с ледена усмивка. — Но той ще дойде с мен. Ще излетим заедно, ще намерим Генерала, ще вземем Оракула и ако по някаква причина не е там…

— Че защо да не е там? — попита Локи.

— Предполагам — каза Скади, — че е възможно един коварен лъжец да си е помислил, че ще се отърве от мен, като ме прати за зелен хайвер, за да могат той и малката му приятелка да се измъкнат с Шепнещия — нещо такова, нали знаеш. А така всички ще бъдем спокойни. Не мислиш ли?

Мади стрелна с поглед Локи.

— Аз ще дойда.

— Не можеш — неохотно се обади той с явното съзнание, че поема голям риск. — Входът в Хълма откъм Окото на Коня е запечатан. Не можеш да се движиш по тунелите. А да вървиш през долината в този сняг е самоубийство, освен това ще отнеме повече време, отколкото имаме на разположение. Не. Тя има право. Който тръгне с нея, ще трябва да приеме облика на птица, за да стигне до селото с летене — за час, ако всичко върви добре.

Демоничната кръв, кръвта на Ванир, даваше сила за преминаване от един облик в друг. И Локи, и Скади притежаваха тази способност. Мади твърде късно осъзна, че в стремежа си да помогне само е изложила Едноокия на още по-голяма опасност.

Локи също го знаеше: тъй като самият той беше нечестен, не вярваше много в историята на Мади и възможността отново да изпита камшика на Скади, този път след един час летене и само с Едноокия за съюзник, го изпълваше с ужас.