Джоанн Харрис: Рунически знаци

— Ш-шт — отвърна Мади. — Мисля.

Събеседникът й се прозина. Вече очевидно се беше окопитил и бляскавите му златисти очи искряха дяволито.

— Не знае какво да ме прави, завалията! — подразни я той. — Да знаеш, не се ли върна жив и здрав, ще ти отмъстят.

— Ще ми отмъстят ли? Кой?

— Капитанът, как кой? — отвърна гоблинът. — Богове, ти къде си расла? Хайде сега да ме пуснеш като добро момиче и няма да се караме, и няма да казваме на Капитана.

Мади се усмихна, но си замълча.

— Уф, стига — продължи гоблинът, този път по-неуверено. Каква полза да ме държиш тук, нищичко не мога да ти дам.

— А, не съвсем — отговори Мади и седна на пода е кръстосани крака. — Можеш да ми кажеш името си.

Гоблинът се ококори.

— „Имали име, питомно е.“ Нали тъй разправят?

Това беше стара история, която Едноокият й бе разказал преди години, и във въодушевлението си Мади почти я беше забравила. В началото на Първата епоха на всичко живо, на всяко дърво, камък и растение било дадено тайно име и то можело да подчини това създание на волята на оногова, който го знае.

Майка Фриг знаела истинските имена и с тяхна помощ накарала всичко Сътворено да плаче за завръщането на мъртвия й син. Но Локи, който имал много имена, не можел да бъде обвързан с такъв обет и така красивият Балдер, богът на пролетта, бил принуден да остане в Подземния свят, царството на Хел, до свършека на всички неща.

— Моето име ли? — каза накрая гоблинът.

Мади кимна.

— Какво значи едно име? Викай ми Кучешка козина или Уиски в буркан, или Пиян на мотика. На мен ми е все тая.

— Истинското ти име — каза Мади и отново надраска Наудр , Връзващата руна, и Иза , за да я скове с лед.

Гоблинът започна да се дърпа, но беше като залепен.

— Какво ти влиза в работата? — сопна се той. — И отде ги знаеш тия неща?

— Просто ми кажи — отвърна Мади.

— Никога не можеш да го изречеш — подразни я гоблинът.

— Нищо, кажи ми.

— Няма да ти кажа! Пусни ме!

— Ще те пусна — обеща Мади — веднага щом ми кажеш. Иначе ще отворя вратите на избата и ще оставя слънцето да изгори каквото може.

При тези думи гоблинът се вцепени, защото слънчевата светлина е смъртоносна за Доброто племе.

— Няма да го сториш, нали, девойче? — изскимтя той.

— Само гледай — каза Мади, стана и тръгна към капака, сега затворен, през който стоварваха буретата е бира.

— Недей! — изписка гоблинът.

— Името ти — отсече тя е ръка върху дръжката.

Гоблинът се задърпа още по-отчаяно отпреди, но руните на Мади го държаха все така здраво.

— Ще му паднеш! — кресна той. — Ще му паднеш на Капитана и ще видиш тогаз!

— Последна възможност — предупреди Мади, докато дърпаше резето. Топличък слънчев лъч докосна пода на избата само на милиметри от крака на гоблина.

— Затвори, затвори! — изписка гоблинът.

Мади търпеливо зачака.

— Добре де! Добре! Аз съм… — гоблинът бързо изломоти нещо на своя език, сякаш камъчета издрънчаха в кратуна. — Сега затвори, затвори! — кресна той и се дръпна колкото можа от светлия лъч.

Мади затвори капака и гоблинът въздъхна облекчено.

— Това беше ло-о-ошо — каза той. — Мило девойче като теб не бива да си прави такива лоши шеги — и погледна с укор Мади. — И за какво ти е притрябвало моето име?

Но Мади се мъчеше да си спомни думата, изречена от гоблина.

Зъботрак! Не, не беше това.

Злобокряс? Не, и това не е.

Залъкодив? Тя се намръщи — търсеше правилната подредба от звуци, като знаеше, че гоблинът ще се опита да я разсее; знаеше също, че ако не я произнесе съвсем точно, заклинанието няма да подейства.

— Зак…

— Казвай ми Зеле, казвай ми Зло — забърбори неудържимо гоблинът в опит да смеси заклинанието на Мади със свое, — казвай ми Зъбер, Звън и Зебло. Казвай ми Зъркел, казвай ми Зяпльо…

— Тихо! — прекъсна го Мади. Думата беше на езика й.

— Кажи го тогава.

— Ще го кажа.

Да можеше само създанието да млъкне…

— Забрави го, знаех си! — в гласа на гоблина звънна нотка на задоволство. — Забрави го, забрави го, забрави го!

Мади усети как все повече се разконцентрира. Твърде много неща трябваше да върши наведнъж: не можеше да държи гоблина прикован на едно място и да се мъчи да си спомни думата, с която ще го подчини на волята си. Действието на Наудр и Иза пече се изчерпваше. Гоблинът почти беше освободил единия си крак и сега се озърташе дяволито, докато се бореше да издърпа и другия.

Сега или никога. Мади остави руните и впрегна цялата си воля, за да налучка истинското име на създанието.