Джоанн Харрис - Рунически знаци

Локи нервно се усмихна на Мади.

— Бива си го.

— Виж — каза Мади, — колкото и интригуващо да е това посещение на роднините ти, мислех, че сме дошли тук да спасим баща ми…

— Точно това правим. С помощта на Йорги.

Мади погледна гигантската змия, която се навиваше на кълбо, все така прикована към скалата.

— Мислиш, че това чудо ще ни помогне?

— На мен помогна. Ако го накараме да се потопи в Сън…

— В Сън? — изненада се Мади. — Но аз мислех…

— Е, през Хел не може да избяга — отвърна Локи. — За това, разбира се, е нужно тяло, а доколкото знам, не ни се намира излишно.

— Хм — Мади не знаеше какво да каже. Толкова се беше съсредоточила върху мисълта за спасяването, че подобни практически въпроси изобщо не й бяха минавали през ум.

Локи го очакваше. Всъщност дори разчиташе на това за сделката си с Шепнещия. Да пусне Тор в река Сън беше едно, но Тор, превъплътен и жаден за мъст — от това определено нямаше нужда. Но да караме поред, каза си Хитрецът. Излизането от Задгробния свят беше дълго и трудно и дори Сън криеше известни рискове.

Локи се обърна към Йормунганд с най-ведрата си усмивка.

— По-добре късно, отколкото никога — каза той.

Чудовището тихо изсъска.

— Но ти не можеш да го освободиш — възрази Мади. — Да оставим щетите, които може да причини, като пробие дупки между Световете, но няма ли да те разкъса в мига, в който…

— Много ти благодаря — сухо отвърна Локи, видимо блед дори в истинския си облик. — Не си мисли, че не ми е хрумвало. Само че — той погледна часовника на смъртта, който висеше на врата му — остават само 43 минути и добрите ми идеи са на изчерпване. Що се отнася до щетите, надявам се да ги обърнем в своя полза.

— Как?

— Ами като за начало бихме могли да използваме нещо за отвличане на вниманието. Както се досещаш, Задгробният свят няма вечно да стои безучастен и веднага щом усети причиненото от нас сътресение, ще изпрати нещо — някого — да проучи положението. Надявам се, че когато това стане, Йорги вече ще е заличил следите ни. Ако съм прав, така поне ще спечелим малко време.

— Разбирам — каза Мади. — А ако не си?

— Ако не съм — отвърна той, — нито ти, нито аз ще се тревожим твърде дълго за това. А сега ме хвани за ръка.

Мади го направи и почувства как пръстите му стискат нейните. Изпита мимолетно усещане за залитане…

— Не се пускай — предупреди я Локи. — Едва ли искаш да си наблизо, когато Йорги се развихри.

На въртящата се скала Световната змия се мяташе и опъваше веригите си. Смрадта на отровата й се усили, от секретите й въздухът се изпълни с пара.

И после съвсем неочаквано веригите изчезнаха.

Гледката беше почти комична. За миг Йормунганд се замята във въздуха, зина срещу нищото, оловните му пръстени се изхлузиха в ямата… Чудовището впери поглед в Локи. Разтвори челюсти, сякаш се вцепени… и нападна.

Нападаше отново и отново, къртеше скални късове с големината на бойни слонове, които падаха във водата и образуваха кръгове. Въздухът се напои с отрова и запука от електричество. Само за секунди первазът, на който стояха, се превърна в скална издатинка над бездната. Нищо не оцеля. Нищо, но можеше да издържи на това нападение, остана само Световната змия в мрачна гола килия.

— Разбира се, знаеш, че той ни преследва — каза Локи задъхан.

— Това не беше ли част от плана?

— Какъв план?

Те тичаха уловени за ръце по широк коридор с ред врати, озарен от зловещо сияние, което идваше сякаш отвсякъде. Само че „тичаха“ не беше точната дума, те чувстваха земята под краката си невежествена като в сънищата, и докато тичаха, пейзажът се променяше, вратите от готически дъбови порти преминаха в облицовани с олово арки, после в дупки със сводове от кости.

— Колко още остава? — попита Мади.

— Почти стигнахме. Само за по-сигурно…

Светлината също бързо се менеше, ставаше ту червена, ту зелена, чуваше се и звук, който притискаше като с палци тъпанчетата им, звукът от милиони сънуващи, заключени в милиони сънища.

— Как го направи? — провикна се Мади сред данданията.

— Кое?

— Знаеш кое. Излизането от килията.

— По краткия път — отвърна Локи. — С промяна на облика, заимствана от Йорги. Чакай малко… — той спря пред червено-черна врата, цялата в магически следи и руни. Това може… малко да те разстрои.

Мади го погледна.

— Баща ми?

Локи кимна. Зад яркия си облик той изглеждаше уморен, цветовете му вече бяха доста помръкнали. Часовникът на Хел, окачен на врата му, показваше, че им остават трийсет и осем минути.