Джоанн Харрис - Рунически знаци

Магистър Номер 23 почувства как тежестта на този Глас се стовари като планина на плещите му. Дълбоко в съзнанието си той сякаш зърна далечния бряг, обитаван от Безименния, място, където Съвършеният ред бе върховен господар и съвършено блаженство посрещаше онези предани слуги, които можеха да го понесат.

Магистърът се запита дали самият той би могъл да го понесе. Боеше се, че дори след продължителните размисли в ума му цари Хаос, и страхът, който така усърдно прикриваше през цялата си кариера на Магистър, изскочи на повърхността като прогнила коркова тапа.

„О, Безименни — помисли си той. — Прости ми съмненията. И прости, че не се свързахме с Теб веднага по въпроса, който Те засяга пряко. Един колега вече издъхна — почувствахме го в процеса на Приобщаване…“

В Гласа се долови раздразнение:

Какво, нима мислехте, че ще постигнете безсмъртие за това, че Ми служите?

„Прости ми — каза Магистърът. — Но нашият колега беше задържал пленник. Човек, който според него беше вражески Генерал — самият Один, когото мислехме за загинал много отдавна. Колегата ни обаче бе убит, преди да е подложил пленника на Разпит, и още не сме успели да установим съюзниците на врага, но вярваме, че единият от тях може да е неговият полубрат Локи…“

Знам това — прекъсна го Гласът. — Надявам се, че не сте извършили Приобщаване с Мен само за да Ми съобщите сведения, които вече са ми известни. Как се развиват събитията?

„Безименни — отвърна Магистърът, — има развитие.“

Развитие?

Настъпи мълчание, през което Магистърът почувства как космите на тила му настръхват. После колебливо захвана да обяснява. Как енорийски свещеник от долината се е сдобил със Словото в ритуала на Приобщаване с Илайъс Риди, как те са се съюзили с Народа на Феерия и как сега преследват врага, докато той си проправя път към Задгробния свят…

„Но всичко е наред — побърза да добави Магистърът. — Нашият агент държи нещата в свои ръце. Врагът ще бъде спрян навреме. Ще…“

Млъкни!

Настъпи ново мълчание, през което всичките дванайсет членове на Съвета почувстваха как в мислите им се рови чуждо съзнание, неимоверно по-висше от тях и изцяло лишено от състрадание. Намесата се усети и на други места в Края на Света: главоболие, болки в стомаха, замъглено зрение и чувство на вледеняващ гняв покоси всички членове на Ордена на Реда, докато Основателят му все по-настоятелно се ровеше в търсене на сведения.

Пред очите им със светкавична бързина се заредиха картини, картини, които можеха да минат за видения, пророчества или сънища: жена в кожата на вълчица, жена с две лица, Хълм, водещ към Задгробния свят, момиче…

Не го виждам. Неясно е. Земите на Хаоса замъгляват зрението Ми…

Картините изчезнаха. Последва миг на призрачно спокойствие.

…

Виждам го. Да. И…

Изникна нова натрапчива картина:

Символ, изписан с тъмночервено. Почувстваха го като знак с голяма сила, но дори Магистър Номер 23 се затрудни да го определи. Безименният обаче бързо откликна.

След миг внезапен страшен взрив разтърси умовете на Съвета на Дванайсетте. Единайсет от тях веднага припаднаха. Магистър Номер 23 получи масивен инсулт и умря на място, Магистри 73838 и 369 получиха трайни мозъчни увреждания, а от носовете на всички членове рукна кръв.

Мошеничество! — изсъска Безименният. — Мошеничество, некадърност и лъжи!

Хора от целия Орден припадаха, стенеха от главоболие, а по-възрастните Магистри загубиха контрол над червата си, докато Гласът на Безименния даваше пълна воля на недоволството си. После като че ли се поуспокои. Яростта му от смъртоносен гняв премина в ледено затишие.

Магистър 262, единственият член на Съвета на Дванайсетте, останал в съзнание, притисна с две ръце кървящия си нос. „Какво има, Безименни? — помисли той отчаяно. — Какво означава това?“

Последва дълго, злокобно мълчание. После Гласът в мислите му тихо измърка.

Няма значение — каза Безименният. — И това бях предвидил.

Магистърът отново потрепери, когато Безименният захвана да разбърква съзнанията на всички в Ордена, сякаш за Него те не бяха нищо повече от колода карти. В главата му затрепкаха картини, твърде многобройни, за да може да ги различи: лица, познати и непознати, пейзажи от кошмари.

Когато свърши, Гласът отново заговори и този път се обърна към Магистъра с истинското му име.

Форчън Гудчайлд изрече Той, всеки в Ордена чу собственото си истинско име и изтръпна. Твърде дълго седяхте в уют и доволство тук, в крепостта си на Края на Света. Твърде дълго се грижихте за малката си империя и забравихте кой всъщност управлява света. Дойде време да докажете верността си. Пророческото племе най-сетне се показа. Знаех, че ще го направят, усещам присъствието им. Бойното поле е избрано, чертите са теглени. Днес тръгваме на война.