Джоанн Харрис - Рунически знаци

После Ос , расата Аезир; Каен , обърната; Хагал , Унищожителят; и накрая Турис , руната на Победата.

„Но за кого? — помисли си Один. — За Реда или за Хаоса? И на чия страна са Аезир?“

Значи се започваше. Не над земята, както си представяше, а дълбоко в сърцето на самия Хаос. Не войната — явно още не, но и войната щеше да дойде, тъй както след есента идва зима. Локи беше част от това, Мади също. Какво бе предизвикало веригата от събития? Пробуждането на Спящите? Откриването на Шепнещия? Нещо друго? Один не можеше да каже. Но знаеше едно. Той трябваше да бъде там.

Друг, който трябваше да бъде там, беше Етелбърта Парсън. Защо — не знаеше, но докато двамата с Дориан вървяха към крайната си цел, тя го чувстваше все по-силно. Те понасяха студ и лишения, краката им бяха целите в мазоли, храната им беше свършила, имаха само няколко сурови картофа, които пазеха за прасето. Свършило бе и маслото за лампата, но Етелбърта безстрашно продължаваше да върви след Дебелата Лизи, която душеше из лабиринта на Долната земя.

Дориан Скатъргуд отдавна беше престанал да се надява, че ще намерят, когото и да било в този безкраен лабиринт. Сега му се струваше невъзможно да намерят дори пътя към дома, макар че не това бе причината да продължава да върви. Пред него сред фосфоресциращите стени се мяркаше смътният силует на Етел. Търпелива, неуморна, тя не се плашеше нито от плъховете и гоблините, които срещаха из по-горните коридори на Долната земя, нито сега от преминаващите мъртъвци.

— Няма защо да се страхуваме от тях — каза тя на Дориан, когато се разминаха с първата вълна от шепнещи духове; той се притисна към стената разтреперан от ужас, а Етел просто мина през потока и продължи, без да обръща внимание на жалните гласове около тях, като пренебрегна дори познатите гласове на Джед Смит и Одън Бригс, които тръгнаха след тях към Земята на мъртвите.

Пътят към Хел бе достатъчно тежък за Мади. Но за Один беше още по-тежък: той не можеше нито да затвори слепите си очи за присъствието на мъртвите, нито да запуши ушите си за техните молби и проклятия. Те го усещаха, подхващаха го като вълни и го носеха напред, без краката му почти да докосват земята.

Один не за пръв път предприемаше това рисковано пътуване. Всеки път беше неприятно, но този път му се струваше, че има някаква промяна. Мъртвата тълпа бе обзета от нещо подобно на очакване, сякаш споделяше някакво знание, и това го изнервяше. И за пръв път те му заговориха — нарекоха го по име:

Когато най-после чу жив глас и долови цветовете на живо същество, той едва не ги изгуби сред глъчката и суматохата. Жалният глас ту се надигаше, ту затихваше, сякаш водеше продължителен спор със себе си, после млъкна за миг и отново поде едностранчивия си спор:

Следата беше златиста като на гоблин, с все по-ярки жилки на неувереност и страх. В близост до нея имаше и още нещо — талисман може би, пропит е магическо сияние, белязан с твърде познат знак.

Один ни най-малко не се интересуваше от Захар-в-Чувал, но достатъчно добре познаваше сиглата на Локи и не му беше никак трудно с помощта на Ир и Наудр да се приближи незабелязан към гоблина и да го сграбчи, преди създанието да успее да избяга.

След секунди отчаяният Захар се озова в юмрука на Один.

— Я, Генерале, ваша чест — заговори той. — Каква изне…

— Спести си бръщолевенето — прекъсна го Один и седна на каменистата земя, стиснал здраво Захар за яката. — След малко ще произнеса едно име и ти ще ми кажеш всичко, което знаеш. Ще ми го кажеш ясно, бързо, откровено и без нито една излишна дума. Иначе ще ми се наложи да ти строша врата. И без това може да го строша. В момента не съм никак добре. Ясно ли е?

Захар закима така енергично, че цялото му тяло се разтресе.

— Готов ли си?

Той отново закима.

— Добре — каза Один. — Локи.

Гоблинът преглътна. Като си спомни заплахата на Один, той издърдори всички сведения на един дъх:

— Спасителнамисиявзадгробниясвятбащатанамадисмъртнаопасноствреметоизтича…

— Чакай — пръстите на Один стиснаха по-силно врата на Захар. — Още веднъж. Бавно.

Захар кимна.

— Задгробният свят — произнесе той със сподавен глас. — Спасителна мисия. Бащата на Мади. Смъртна опасност. Времето изтича.