Джоанн Харрис - Рунически знаци

И пред очите им старецът в леглото се раздвижи и започна да се променя, мускулите му заякнаха, той ставаше все по-грамаден и по-грамаден, поникна му коса, червена като на Локи, и свирепо щръкнала червена брада, той отвори очи, горящи и черни като въглени.

Гръмовержецът се събуди в истинския си облик и земята под краката му се разтресе.

— Време е да спазиш обещанието си — каза Локи на Мади и се отдръпна от заплашителната фигура, доколкото размерите на килията позволяваха.

Тор го настигна с една крачка, като пътьом избута Ели, и застана на педя от него в целия си ръст, с две стъпки по-висок от Локи, а в дланите му заискри яркочервена руническа светлина.

— Какво обещание? — попита Мади.

— Обещанието да се намесиш в моя полза, ако някой член на семейството случайно, да речем, посегне на моето оцеляване.

— А, това обещание ли? — възкликна Мади.

Тор стисна врата на Локи в юмрук, голям колкото гъска, угоена за празнична трапеза.

— Ти! — кресна той с гръмовен глас. — Ще потроша всички кости в тялото ти, като започна от окаяния ти врат! А после ще ги потроша още веднъж, за да съм сигурен, че не съм пропуснал никоя! А после ще смеля всичките късчета! И след това — Тор го погледна с огромна, червена, дружелюбна усмивка — ще се наложи да ти причиня малко болка.

— Май че пропуснах да ти кажа — отвърна Локи, — че ние с моята приятелка имаме някои… въпроси…

Пръстите на Тор стиснаха още по-силно гърлото му и му пресякоха въздуха.

— Помощ… — изхърка Локи.

И в мига, когато Мади сложи ръка на рамото на Гръмовержеца и промълви „Татко…“, откъм вратата на килията се разнесе невъобразим грохот, през нея нахълта Световната змия и грамадните й пръстени изпълниха стаята.

Тор погледна Мади.

— Как така „татко“?

Той беше охлабил хватката си и сега Локи стоеше притиснат до стената колкото може по-далеч от Йормунганд, докато Ели, ядосана от нахълтването на последния неканен гост, размахваше бастуна си срещу змията.

— Чудно — прошепна Локи. — Елате в Задгробния свят да се запознаете с децата.

Тор, чиято мисъл не течеше много бързо, имаше затруднения с осмислянето на нещата.

— Ти си ми дъщеря? — бавно произнесе той. — Сигурно щях да си спомням.

Зад тях бабичката чевръсто се бореше със Световната змия. Разбира се, накрая старостта побеждава всичко и макар че ударите, сипещи се върху Йормунганд, бяха сравнително слаби, Ели като че ли беше неуязвима за отровата му.

— Не обичам да се меся — каза Локи, — но може ли да караме по същество? Тор, това е Мади. Тя дойде да те освободи от тук. Както и аз. Не че ти би го оценил, разбира се — твърде си зает да мислиш как ще потрошиш всяка кост в тялото ми, за да изпиташ и трошица благодарност — но ни остават деветнайсет минути и лично аз бих предпочел да обсъждаме това някой друг…

— Деветнайсет минути за какво? — попита Тор.

Изправен срещу опасността, той изглеждаше щастлив и бодър, брадата му дръзко стърчеше, целият му облик беше на бог гръмовержец, който се готви за война и се наслаждава на всяка минута от подготовката.

— Слушай — бързо заговори Локи, — намираме се в сърцето на Задгробния свят. Самото ни присъствие тук предизвиква такова сътресение, че не можеш да си представиш. Не бих казал, че много сме се старали да бъдем дискретни. Вече пробихме дупки в стотици сънища, пуснахме стотици демони, включително Старостта и Световната змия, и ако искаме да се измъкнем от тук, трябва да разчитаме на ум, не на мускули. А да си признаем, стари друже…

Лицето на Тор потъмня. Той замахна с юмрук…

— Аз съм ти нужен — каза Локи.

— Защо да си ми нужен?

— Защото знам как да освободя боговете.

Очите на Мади блестяха, докато Хитрецът обясняваше последния си план. Тя започваше да мисли, че е сбъркала за Локи, и изведнъж се засрами от подозрението си, че той е предателят пред портите.

Искаше й се да му го каже, но нямаше време. Часовникът на смъртта показваше шестнайсет минути, а между тях Ели и Йормунганд като че ли си бяха поставили за цел да разрушат килията. Около двамата се сипеха искри руническа светлина и въздухът бе така пропит с отрова, че очите на Мади пареха и сълзяха.

— Слушайте сега — припряно заговори Локи. — Налага се вие да ме защитавате. Сиянието ми е почти изчерпано и ако се стигне до битка, нямам никакъв шанс. Освен това трябва да действаме много бързо.

Гръмовержецът избоботи одобрително.

— Както знаем — продължи Локи, — нашият приятел Йормунганд преминава през сънищата. Под тромавата му външност се крие просто един червей, който си проправя път към своето леговище. Или, в този случай, към реката Сън. Дотук разбрахте ли?