Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Убий го веднага. Спаси царството си и себе си.

— Ами ако грешиш, Оракуле?

— Пак ще получиш Балдер, ще откажеш ли?

— Балдер — за втори път от петстотин години Хел неволно въздъхна.

— Седемдесет секунди.

— Но аз…

— Шейсет секунди и ще видиш Балдер жив. Петдесет и девет. Петдесет и осем. Петдесет и седем…

— Добре, добре!

Хел протегна мъртвата си ръка, пръстите й бяха кости, крехки и жълти в призрачното сияние. В тънките като паяжина сенки Локи спеше, едната му ръка лежеше на песъчливата пръст на Хел, набраздените му от белези устни едва се усмихваха. Сребристата нишка, която го свързваше със Задгробния свят, блещукаше като паяжинна нишка.

— Хайде, господарке. Отнеми му живота.

Хел протегна мъртвата си ръка и прекъсна нишката.

И в този миг се разнесе ужасен грохот от раздиране, разцепване, разрушаване, сякаш Световете се пръскаха по шевовете, и се случиха едновременно няколко неща.

Руническият камък в ръцете на Захар почерня като катран.

Один почувства как го залива вълна от енергия, когато десет хиляди току-що умрели минаха през него на път за Подземния свят.

В Задгробния свят Йормунганд помете портите и се хвърли стремглаво в реката Сън.

Локи го последва на мига и се вряза в невидима бариера, която го запрати в неудържима смъртоносна спирала обратно в ямата.

А на Края на Света Магистър Номер 262 — човек, който в друг живот отговаряше на името Форчън Гудчайлд — едва успя да си зададе въпроса: „Как е възможно да поемем към Задгробния свят?“; когато Безименният произнесе едно-единствено Слово и Магистърът рухна мъртъв на пода в залата на Съвета на Дванайсетте.

— Започва се — каза Шепнещият.

— Кое се започва? — попита Хел.

— Краят — отвърна Шепнещият с меко сияние. — Последният сблъсък на Реда и Хаоса. Окончателният Край на Всичко.

И прел очите на Хел той започна да се променя: каменната Глава разцъфна като отвратително цвете, въздухът под нея придоби очертания и Господарката на Подземния свят зърна истинския му облик, отначало призрачен, но видимо придобиващ плътност. Сияйна фигура, леко прегърбена, хлътнали очи върху изпито лице, рунически жезъл, който искреше и подскачаше.

— Кой си ти? — попита Хел.

Шепнещият се усмихна.

— Скъпа моя, толкова много неща съм бил. Бях Мимир Мъдрия. Бях приятел и довереник на Один. Бях Оракулът, предрекъл Рагнарьок. Името ми е Неизречен, защото имената ми са много. Но понеже сме приятели, можеш да ме наричаш Стария по дни.

Всички усетиха свръхестествения взрив, разтърсил целите Девет свята, така че на сто мили от епицентъра му започнаха да се събират пурпурни облаци, да се затръшват врати, да вият кучета, ушите на всички да кървят и птици да падат с писък от небето.

Ванир го почувстваха и ускориха крачка. Фрейр прие облика на глиган, Хеймдал — на сив вълк, Браги — на кафява лисица, и тримата хукнаха в галоп по тунелите, докато Ньорд протестираше, Фрейя плачеше, а Идун предвидливо събра дрехите им, защото по-късно можеха да им потрябват.

Дебелата Лизи го усети и разбра, че са близо.

А на входа на Подземния свят, където свещеникът и Ловджийката наблюдаваха смаяни сцената, която се разгръщаше долу, в равнината, Екзаминатор Номер 4421974 го чу и с дълга и тежка въздишка на облекчение незабелязано се измъкна от гостоприемника си и тръгна по коридора към Хел.

Започваше се, както бе предрекла Добрата книга.

Мъртвите поеха на поход. Десетки хиляди.

Хел мълчаливо огледа многобройната тълпа, застанала пред нея в равнината. Толкова много души — но къде беше преклонението им? Защо бяха строени в редици като армия? Какъв беше този Ред, където хората можеха да са мъртви, но самата Смърт нямаше власт?

Господарката на Подземния свят обърна към десетте хиляди страшната половина на лицето си.

— Умрете! — заповяда тя.

Хората не помръднаха.

— Заповядвам ви да се разпръснете! — нареди Хел.

Но пак никой не помръдна, десет хиляди души стояха като гора, устремили погледи към Задгробния свят.

Тя се обърна към Шепнещия.

— Това твое дело ли е?

— Разбира се — отвърна Шепнещият. — А сега час по-скоро ми дай момичето!

— Момичето? — в суматохата Хел почти беше забравила за Мади.

Тя погледна часовника на смъртта. Оставаха трийсет секунди. Хел беше престъпила клетвата, дадена на Локи, и равновесието между Световете бе разклатено из основи. Ако повторно я нарушеше, не смееше да мисли какво ще се случи. Тя вече чувстваше как реката се надига, а оттатък нея Хаосът тупти като болно сърце.