Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Не разбирам и дума от това, което казваш — отсече Один.

— Понеже ме душите, господарю — отвърна Захар.

Один охлаби хватката си.

— Благодаря, господарю — каза извинително Захар и седна на пода. — Само че доста време мина, откак си наквасих за последно гърлото, господарю, а пък тя е дълга и широка. Да взема да ви я разкажа както мога, ще ме прощавате, ама и вратът ми да е цял. Става ли?

Один въздъхна. Гоблини. Да очакваш разумен отговор от гоблин е все едно да разпитваш умрелите. Той овладя нетърпението си и заговори отново:

— Кажи ми сега. Къде е брат ми?

През това време Локи чакаше в една килия в Задгробния свят, докато Мади се приготвяше за срещата с Гръмовержеца.

Това място бе съвсем различно от килията на Локи. Като начало беше чисто и уютно: имаше легло с чаршафи и дебел юрган, имаше лампа и върху нея абажур с ресни, малък килим на цветя, прозорец, който гледаше към зелени поля. На перваза стоеше саксия с цветя. До леглото имаше масичка и отгоре й Мади видя нещо, което много приличаше на поднос с чай и бисквити. А до масата в люлеещ се стол седеше много дребна стара женица и плетеше.

Зад гърба й Локи се разсмя.

— Значи това била килията на Тор Гръмовержеца — каза той. — Богове, Тор, знаех, че не си с всичкия си, но това е нелепо.

Мади се обърна към него озадачена.

— Нали каза, че баща ми е тук.

— Точно така — ухили се Локи.

— Не разбирам.

Хитрецът посочи старицата, която продължаваше да се люлее на стола и да плете.

— Запознай се с Ели. Известна още като Старостта — той отново се разсмя и очите му заблестяха дяволито и весело.

Ели вдигна поглед от плетката си и впери в Мади очи, черни и лъскави като на птица.

— Тихо — каза. — Мъжът ми спи.

Мади тихо пристъпи към леглото. Да, под юргана наистина лежеше някой: тя успя да различи извивката на рамото и рядката бяла коса на черепа, заоблен и изящен като яйце на червеношийка.

— Престани! — Ели се подпря на бастуна си и стана. — Имай уважение към по-старите и по-мъдрите.

— Извинете — каза Мади. — Търся баща си…

— Баща си значи?

— Тор, син на Один. Наричат го Гръмовержеца.

Кукленското лице на жената се набразди от хиляди бръчки.

— Сигурно грешиш, милинка — каза тя. — Тук сме само аз и мъжът ми, а той е болен, горкичкият, с единия крак е в гроба…

Мади се обърна към Локи.

— Ти ме излъга — каза тя. — Баща ми го няма тук.

Хитрецът поклати глава.

— Спомни си какво ти казах, Мади — напомни й той. — В Черната крепост всеки изгражда собствената си килия, всеки затворник избира своя надзирател от най-съкровените, най-непреодолимите си страхове.

— Страхове?

— За мен, както знаеш, това са змиите. За него е Старостта и удобното легло. Всекиму своето.

Докато говореше, Локи заобиколи леглото и сега Мади забеляза, че с пръстите на лявата си ръка той образува ситни руни, подобни на стрелички, готови за мятане. Продължаваше да се усмихва, но сега бе присвил съсредоточено очи.

— Престани веднага! — кресна Ели, грабна бастуна си и бързо закуцука към другата страна на леглото. — Няма да ти позволя да събудиш мъжа ми!

Локи се отмести от пътя й. Тя беше стара, но бърза, а бастунът й припукваше от руническа светлина.

— Отдръпни се — каза той на Мади и със скоростта на горски пожар метна първата си руна — тя разпозна в нея Ос — по спящия.

Цветовете на Локи леко помръкнаха, старецът трепна и измърмори нещо. Една мършава ръка се вкопчи в чаршафите.

Ели беше придобила недвусмислено заплашителен вид. Очите й като черни копчета лъщяха от ярост, бабешкото й лице приличаше на разкривена маска.

— Предупреждавам те, младежо — каза тя.

Локи метна втора руна — беше Наудр , обърната — цветовете му отново помръкнаха и старецът нададе вик, сякаш измъчван от страховит сън.

Ели изписка възмутено й замахна към Локи с руническия си бастун.

Той бързо се отдръпна, бастунът мина на косъм от него и направи на трески масата между тях. Старицата замахна отново, не улучи и последната блещукаща шепа руни излетя от пръстите на Локи и удари стареца право в гърдите.

— Какво правиш? — извика Мади сред пронизителните писъци на сърдитата бабичка.

Локи не отговори, само стоеше и се усмихваше. Цветовете му бързо избледняваха, виолетовото сияние сега бе призрачно бледо. Но стаята започна да се променя. Изчезна прозорецът с приятния изглед, остана само процеп в стената, зейнал към бездната на Задгробния свят. И другото столът, пердетата, вазата с цветя изчезна, останаха само леглото, сега проста каменна издатина, покрита с гнила слама, и онзи, който лежеше в него.