Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Аз написах най-добрата пиеса, която знаех как да напиша по онова време. Ако Хари не я иска, аз си я искам.

— Йеп, ще кажа на Хари да ти се обади утре сутринта. Двамата обсъдете този въпрос.

— Какво има да се обсъжда? Той не харесва пиесата. Аз я харесвам. Искам си я обратно.

— Поговорете с Хари за това утре.

— Разбира се, но ще му предадеш моето становище, нали?

— Знаеш, че добрата секретарка не върши такива неща. Освен това не съм сигурна, че той не може да бъде придуман да постави „Целувай, целувай, целувай“.

— Пиесата се казва „Моите пари“.

— Това не е удачно заглавие на мюзикъл.

— Така се казва пиесата, която написах.

— „Целувай, целувай, целувай“ ще постигне голям успех. Има секс, има хумор, има намеци.

— Какво значи намеци?

— Всичко. Знаеш много добре, че намеците са всичко, защото почти всичко се начева с целувка — любовта, бракът, децата. Защо е нужно да се инатиш за всичко?

— Ако това са намеците, които искате, пиесата трябва да се казва „Убийство“, обаче не три пъти, а само веднъж, защото веднъж е достатъчно. Кажи на Хари да я постави или да ми я върне.

Той излезе от офиса и тръгна по Пето Авеню, но вече не му се разхождаше.

Ще отида на Двайсет и първа и ще пийна нещо, помисли си, но когато стигна до заведението, не влезе. Продължи пътя си до Шесто Авеню, стигна до Петдесет и шеста и се върна в хотела.

Валенсия му подаде ключовете и каза: „Предадох му бележката.“

Линда се подаде от стаичката, в която беше телефонната централа.

— Търсят те, Йеп. Искаш ли да се обадиш от телефона във фоайето или да им кажа да позвънят пак след пет-десет минути?

— Ще се обадя.

Той заобиколи рецепцията, отиде до телефона на хотела, вдигна слушалката и я долепи до лявото си ухо — с другото беше почти глух.

— Йеп — чу някой да казва. — Добре дошъл отново в Ню Йорк, стари калпазанино.

— Кой е?

— Пайпър. Кой друг?

— Как си?

— Няма значение как съм аз… ти как си?

— Добре.

— Хей, Йеп, знаеш, че имаш приятели тук, в „Светът в действие“, но, за Бога, бъди разумен. Не можем да ти платим петнайсет хиляди долара за „В началото“. Много ни харесва, искаме да я поставим по-следващата неделя, обаче просто не можем да платим на никого толкова пари. Знаеш, че най-високото ни възнаграждение е три хиляди за всички, освен за теб и шест за теб, така че защо настояваш да получиш петнайсет?

— Защото струва петнайсет.

— Не казвам, че не струва толкова. Казвам, че не можем да платим петнайсет. Никой в телевизията не може да си го позволи. Съгласи се на шест, Йеп.

— Не.

— Колко искаш?

— Петнайсет.

— Не можем да платим толкова.

— Колко можете да платите?

— Шест.

— Не става.

— Пиесата е чудесна, Йеп, и мястото и е точно в „Светът в действие“, никъде другаде. Вземи седем и дай отдих на старите си приятели.

— Знам всичко за старите си приятели, защото помня. Когато преди три години можех да се отърва от данъците и писах на старите си приятели, и им казах, че бих предоставил на „Светът в действие“ шест нови пиеси за две години, за двайсет и пет хиляди — тоест по около четири хиляди за всяка — и обясних колко е важна за мен тази сделка, дори не ме удостоиха с отговор. Година по-късно, когато изпратих три нови пиеси на старите си приятели и казах, че изборът е ваш, една или всички, по три хиляди за всяка, защото ми трябваха пари, пак никой не ми се обади цели шест месеца, а после ми върнаха трите пиеси, с бележка, написана от секретарката. Преди осем-девет дена ти ми се обади и поиска да напиша пиеса. Каза, че ти трябва спешно. Написах я, ти я получи спешно и аз не искам някакви си шест или седем хиляди долара за нея.

— Добре, Йеп. Осем! И нито цент повече. Имам толкова много разходи всяка седмица. Хайде, склони, да се споразумеем и да се залавяме за работа.

— Не. Няма сделка.

— Колко искаш?

— Искам петнайсет. Написах я в определения срок. Аз трябва да разпределя ролите и да я режисирам — това е много работа. Не броя онази част, която няма цена, която не може да бъде закупена, която не може да бъде поръчана, сякаш е търговски артикул на пазара — не броя и самото писане. Не искам да се пазаря, но искам да бъда отзивчив, затова ще направя компромис и то голям компромис, само че ти трябва да решиш веднага. Ще приема десет хиляди.

— Трябва да поговоря със сътрудниците си.

— Няма сделка.

— Йеп, знаеш, че не можеш да я продадеш никъде другаде. Ако можеше, съмнявам се, че щяха на драго сърце да ти платят повече от две хиляди. Знаеш това.