Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— А защо не? Във всеки случай е нещо определено. Аз ще се погрижа за Замлок. Ще го подготвя за най-лошата част. Може пък да приеме и тогава нашите десет процента от договора няма да ни дойдат зле.

Когато агентът се върна във фоайето, двама старци седяха там, пълнеха лулите си и си приказваха. Той отиде на рецепцията.

Валенсия му подаде бележка, написана на бланка от хотела: „Ще се разхождам по Пето авеню, да знаете, ако ви трябвам. Ако не, обадете се — по всяко време.“

Съобщението дори не беше подписано. И нещо още по-лошо, то дори не беше адресирано до някого.

Агентът сгъна бележката и я пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Огледа дългото занемареното фоайе и тръгна към Петдесет и седма улица.

Той няма пукната пара, помисли си агентът, но това е без значение.

Докато вървеше по Пето Авеню, разбра, че на „Янки стейдиън“ е започнал вторият мач от бейзболния шампионат, обаче не разбра до кой ининг бяха стигнали, нито какъв е резултатът.

Бяха най-хубавите дни в Америка, дните на бейзболния шампионат. Дали старият Кейзи Стенджъл щеше пак да успее? Дали той щеше да излезе с не най-добрия тим и да спечели шампионата? Дали неговите разбити дърти „Янкис“ нямаше да надиграят ненадминатите „Доджърс“, дали нямаше да измъкнат шампионската титла, може би дори щяха да спечелят четири мача, както миналата година срещу „Кливланд индианс“?

Приближи до малка група хора, тъй като му се стори, че са се събрали да гледат мача по телевизията.

— Какъв е резултатът? — попита.

— Какъв резултат?

Той се усмихна и продължи нататък по улицата.

— Има милиони хора, които просто не се вълнуват от бейзбол и не проявяват никакъв интерес към най-великата народна драма на всички времена.

Когато стигна до номер 630 на Пето Авеню, той внезапно си спомни за Хари Барагари. Влезе в сградата и се качи на трийсет и третия етаж. Джесика, секретарката на Хари от двайсет и пет години, беше зад бюрото.

— Хари отиде в Лонг Айлънд да играе тенис.

— На шейсет и шест години?

— Господин Барагари е на петдесет и седем, но е с младежки дух и обича тениса. Ще му бъде приятно да узнае, че си се завърнал в града. Да му кажа ли да ти се обади в „Хампшир Хаус“?

— В „Грейт Нодън“.

— За Бога, Йеп, там писа „Моментът да си тръгнеш“. Никога няма да забравя как идваше в стария ни офис, до „Сарди“, и разправяше онези смахнати вицове за калифорнийците, но не обелваше и дума за пиесата.

— Не мога да говоря за нещо, което не съм завършил.

— Наистина ли си пак в „Грейт Нодън“?

— Да.

— Как е там, след толкова години?

— Като че ли всичко е наред. Малко поовехтяло, малко позанемарено, но във всеки случай някои хора от някогашния персонал са още там.

— Знам защо си се върнал там.

— Не мога да си позволя друг хотел.

— Не, друга е причината. Ти написа там първата си пиеса и тя беше най-добрата от всички, излезли изпод перото ти.

— „Моментът да си тръгнеш“ не беше първата ми пиеса. Не беше дори втората. Тя бе петата или шестата, но беше втората ми поставена пиеса. Много от пиесите ми просто не са поставени, това е.

— Е, така или иначе, „Моментът да си тръгнеш“ беше най-известната ти пиеса. Тя обра всички награди, нали? И сега си се върнал да поговориш с Хари за „Моите пари“ — за пиеса като тази, имам предвид. Знам аз.

— Може би си права. Но се отбих да поговоря с Хари за „Моите пари“ — имам предвид пиесата, разбира се.

— Но Хари промени заглавието и сега то е „Целувай, целувай, целувай“, нали?

— Не ме интересува как го е променил. Искам само да знам защо се бавят нещата. Той смята ли да я постави, или не?

— Мислех, че двамата с господин Барагари сте постигнали разбирателство. Хари рядко работи съвместно с друг човек, но когато прави това, той очаква предложенията му да бъдат приемани, а ти не ги прие.

— Те не бяха удачни.

— О, недей така, Йеп, как може да говориш такива неща? Хари е най-големият експерт по мюзикъли в Америка, винаги е бил. Ти никога не си писал либрето за мюзикъл. Хари искаше да ти помогне да напишеш хитов мюзикъл, но ти отказа. Тъкмо там е работата. Ти просто отказа. Отиде си.

— Добре, искам да ми върнете пиесата.

— Ами идеите на Хари, които са вложени в нея?

— Ти твърдиш, и аз предполагам, че Хари твърди, че не съм приел никоя от идеи му — не е ли това причината той да не я постави? Така че какви негови идеи има в пиесата?

— Не знам подробности, но съм сигурна, че Хари беше страшно разочарован от твоя отказ да създадеш хит.