Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

— Това са три долара — казвам. — Искаш ли да отидем, или не искаш? — Тате търка колене. — Ще се върнем утре преди залез-слънце.

— Ами… — мънка тате. Гледа над полето към далечината, косата му е чорлава, мляска бавно тютюна с оголелите си венци.

— Да тръгваме — взема решение Джуъл. Слиза по стълбите.

Върнън се прицелва и плюе в прахта.

— Тогава преди залез-слънце — казва тате. — Няма да я карам вас да чака.

Джуъл хвърля поглед през рамо и завива зад къщата. Аз минавам през входника, чувам гласовете, преди още да стигна вратата. Тъй като къщата ни леко се накланя надолу по хълма, ветрецът постоянно продухва косо и нагоре преддверието. И ако някоя перушинка попадне при входната врата, ще полети високо, ще бръсне тавана и ще се спусне обратно, а завъртялото се течение ще я понесе надолу към задната врата: същото става и с гласовете. Щом стъпиш вътре, те сякаш заговарят от въздуха около главата ти.

Не съм виждала по-затрогваща гледка. Той сякаш разбираше, че никога повече няма да я види, че Анс Бъндрън го дърпа от смъртното ложе на майка му и оттук нататък очите му не ще я зърнат на този свят. Винаги съм казвала, че Дарл е различен от другите. Винаги съм казвала, че от всички тях той единствен носи природата на майка си и мъничко истинска сърдечност. Не е като онзи Джуъл, дето го роди с хиляда мъки и не спря да го глези и котка, а той или буйства, или е вкиснат, или измисля щуротии да я пощурява, на нейно място щях да го съдирам от бой ден през ден. Ами той даже не влезе да се сбогува с нея. Той ли ще изпусне три долара отгоре за една прощална майчина целувка! Същински Бъндрън, до мозъка на костите, никого не обича, за нищо не го е еня, освен без усилие да докопа едно или друго. Мистър Тъл каза, че Дарл ги молил да изчакат. Каза, едва ли не на колене ги заклевал да не го принуждават да я зареже в нейното състояние. Ама спира ли нещо Анс и Джуъл да си докарат три долара извънредно! Който познава Анс, и не очаква друго, но само като си помисля за онуй момче, за онзи Джуъл, да вземе да продаде всичките й години на саможертва и открито предпочитание към него — мен обаче не могат ме направи на луда: мистър Тъл смята, че от всички тях мисис Бъндрън обичала най-малко Джуъл, но аз не се хващам. Зная аз, имаше си тя слабост към него, към същата онази черта в него, заради която тя самата продължи да преглъща Анс Бъндрън, даже мистър Тъл подхвърли, че най-добре ще направи, ако го отрови — за едни три долара да отблъсне прощалната целувка на умиращата си майка!

Е, нали през последните три седмици се отбивам там, когато успея, та се случва и в не най-подходящото време, зарязвам собственото си семейство и задължения, само и само някой да стои до нея в последните й часове, за да не се изправи пред лицето на Голямото неизвестно без една позната физиономия наблизо, която да й дава кураж. Не казвам, че трябва да ми се благодари за това: очаквам същото и за себе си. Но слава Богу, край мен ще са лицата на моите обичани ближни, мойта кръв и плът, защото аз съм благословена повече от другите с мъж и деца, нищо че понякога са ми и голяма мъка.

Тъй живя тя, самотна жена, самотна в гордостта си, и постоянно се опитваше да накара хората да повярват в обратното, като прикриваше факта, че нейните едва я понасят, още не беше изстинала в ковчега, а насрещу Божията воля те вече я тръскаха в каруцата да я погребват на четиридесет мили оттук. Просто отказаха да я положат в една земя с тукашните Бъндрънови.

— Тя искаше да замине — рече мистър Тъл. — Сама пожела да почива сред своите.

— Защо тогава не отиде при тях приживе? — запитах. — Никой от нейните тук нямаше да я спре, даже оня маляк, и той почти пораснал вече себелюбец с каменно сърце като останалите.

— Нейно желание беше — повтори мистър Тъл. — Чух Анс да казва, че тя е поискала така.

— И разбира се, вярваш на Анс — рекох му. — Типично за теб. Не на мен тия.

— Вярвам на Анс, когато си премълчи, ако няма изгода от мен — отвърна мистър Тъл.

— Какви ми ги разправяш — казах му. — Мястото на жената е при мъжа и децата й, жива или мъртва. Как си представяш, че в моя час, когато настъпи, ще поискам да оставя теб и момичетата и да се върна в Алабама, дето я напуснах по своя воля, за да слея съдбата си с твойта, за добро и лошо, до гроба и после!

— Ами хората са различни — рече той.

Да се надяваме. Аз съм се старала да живея праведно в очите на Бога и хората, за чест и опора на моя съпруг християнин и за обичта и уважението на децата ми християни. Та когато се опружа на моето ложе със съзнанието за изпълнен дълг, да съм заобиколена от любещи лица и да отнеса прощалната целувка на скъпите ми хора като мое въздаяние. А не като Ади Бъндрън, дето умира сама, криейки гордостта и разбитото си сърце. Доволна, че си отива. Да лежи там, подпряла високо глава, за да гледа как Каш кове собствения й ковчег, принудена да го надзирава да не претупа работата, както може да се очаква от ония мъже, които за нищо немарят, освен дали ще им стигне времето да припечелят допълнително три долара, преди да ливне дъждът и реката така да се покачи, че да не могат да я преминат! Най-вероятно, ако не бяха решили да превозят онзи последен товар, щяха да я качат с юргана в каруцата и първо да пресекат реката, а после да спрат и да й дадат време да си умре горе-долу по християнски, доколкото й позволят.