Исабель Альенде - Отвъд зимата

Плаването продължи много кратко, едва няколко минути, и те се озоваха на островчето, където се присъединиха към останалите двама пътници. Сгушени в растителността върху песъчливата почва, те наблюдаваха неподвижно американския бряг, толкова близък, че можеха да чуят разговора на една патрулна двойка, която седеше на пост до кола, снабдена с мощен прожектор, насочен точно към мястото, където се криеха те. Измина повече от час, но Експерта изобщо не прояви нетърпение; всъщност имаше вид на заспал, докато те трепереха от студ, зъбите им тракаха и усещаха съвсем осезателно насекомите и влечугите, които се разхождаха по телата им. Около полунощ Експерта се отърси от съня, сякаш стреснат от вътрешен будилник, и точно в този момент прожекторът на колата угасна и те я чуха да се отдалечава.

— Имаме по-малко от пет минути, докато дойде смяната. В тази част бързеите не са много, ще плуваме всички заедно и ще си помагаме с крака, но на другия бряг не трябва да вдигате никакъв шум — им нареди.

Отново влязоха в реката, вкопчени в гумата, която под тежестта на шестима души потъна до нивото на водата, и я насочиха по права линия. След малко усетиха дъното и като се залавяха за тръстиките, се покатериха по блатистия склон на другия бряг, помагайки с общи усилия на Евелин. Бяха пристигнали в Съединените щати.

Няколко мига по-късно чуха мотора на друга кола, но вече бяха защитени от растителността и извън обсега на инспектиращите светлини. Експерта ги поведе навътре в сушата. Пристъпваха опипом в индианска нишка и хванати за ръце, за да не се изгубят в тъмнината, си запроправяха път между тръстиката. Стигнаха до малка полянка, където водачът запали фенер, насочен към земята, даде им найлоновите пликове и им направи знак с жестове да се облекат. Свали мократа си тениска и с нея отново завърза пред гърдите ръката на Евелин, която беше изгубила превръзката в реката. В този момент тя осъзна, че го няма найлоновия плик с документите, които й бе дал отец Бенито. Взе да го търси по земята на слабата светлина на фенера с надеждата, че е паднал там, но като не го намери, разтревожено разбра, че го е отнесло течението, когато другарят й я бе спасил, хващайки я през кръста. При тази маневра се бе откъснала препаската с плика. Беше загубила и благословената от Папата щампа на Богородица, но все още носеше на врата си амулета на богинята ягуар, която трябваше да я закриля от злини.

Привършваха с обличането, когато от нищото изникна като призрак в нощта аркадангът на Кабрера — мексиканец, живял толкова много години в Съединените щати, че говореше развалено испански. Подаде им термоси с топло кафе, примесено с алкохол, което те изпиха мълчаливо и с благодарност, а в това време Експерта тихо си тръгна, без да се сбогува.

Шепнешком аркадашът нареди на мъжете да го следват в редица, а на Евелин да върви сама в противоположната посока. Момичето понечи да протестира, но не успя да произнесе никакъв звук, онемяла и ужасена от факта, че е стигнала дотук, но е била измамена.

— Берто ми каза, че майка ти е тук. Предай се на първия постови или патрул, който ти се изпречи на пътя. Няма да те депортират, защото си малолетна — й каза мъжът, убеден, че никой не би дал на това момиче повече от дванайсет години. Евелин не му повярва, но другарите й бяха чували, че законът в Съединените щати действително е такъв. Прегърнаха я набързо и последваха мъжа, потъвайки мигновено в мрака.

След като си възвърна способността да реагира, Евелин клекна разтреперана в храсталаците. Опита се да се помоли шепнешком, ала нито една от многобройните молитви на баба й не й дойде наум. Така изминаха час, два, може би три, загуби представа за времето и способност да се движи, тялото й се вцепени и усещаше тъпа болка в рамото. В един момент почувства продължително и гневно пърхане на криле над главата си и отгатна, че бяха прилепи, които летяха, търсейки храна, също както в Гватемала. Сгуши се още повече в треволяците ужасена, защото всеки знае, че те смучат човешка кръв. За да не мисли за вампири, змии и скорпиони, тя се съсредоточи да съчини план как да се измъкне от това място. Със сигурност щяха да дойдат още групи мигранти и тя можеше да тръгне с тях, трябваше само да чака будна. Призова майката ягуар и майката на Исус, както й беше казала Фелиситас, ала нито една от двете не й се притече на помощ; тези божествени майки губеха силата си в Съединените щати. Беше напълно изоставена.

Оставаха няколко часа до разсъмване, но те се влачеха цяла вечност. Постепенно очите й свикнаха с безлунната нощ, която отначало й се струваше непрогледна, и тя успя да различи вида растителност наоколо — високи и сухи пасища. Нощта беше дълго мъчение за Евелин, най-сетне просветля зората, която дойде изведнъж. През всички тези часове не бе усетила никого наблизо — нито мигранти, нито постови. Щом започна да се развиделява, тя се престраши да хвърли поглед наоколо. Беше скована, с усилие се изправи на крака и направи няколко крачки, изпитваше глад и силна жажда, но ръката вече не я болеше. Разбра, че денят ще бъде топъл от парата, издигаща се от земята като булчински воал. Нощта беше тиха, спокойствието се нарушаваше само от предупрежденията по високоговорителите в далечината, но на разсъмване земята се събуди с бръмчене на насекоми, пукане на съчки под лапите на гризачи, стон на тръстики под лекия бриз и шетане на врабци във въздуха. На места видя цветни петна по храстите — червеношийка, жълто белогушо коприварче, зелена синьоглава сойка — безцветни птички в сравнение с онези в нейното село. Беше отраснала сред птича шарения, пъстри пера на седемстотин птичи вида — рай за орнитолозите според отец Бенито. Заслуша се в строгите предупреждения на испански по високоговорителите и безуспешно се опита да пресметне разстоянието до граничните постове, контролните кули и пътя, ако имаше такъв. Нямаше ни най-малка представа къде се намира. Връхлетяха я като вълна историите, които се предаваха от уста на уста между емигрантите за опасностите на север, за безмилостната пустиня, за фермерите, които стреляли безогледно по всеки, който стъпел в тяхната собственост, търсейки вода, за въоръжените като за бой граничари, за кръвожадните кучета, тренирани да надушват миризмата на страха, за затворите, където човек можел да гние с години, без никой да разбере за това. Ако тези затвори бяха като в Гватемала, тя предпочиташе да умре, преди да се е озовала в някоя килия.