Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Затова не искаше да чува, че прилича на майка си! Защото с подобно твърдение се затриваха усилията на целия й досегашен живот.

Тя се владееше не само от отвращение към емоцията, а и в името на честта. Изгубената чест на баща й. Тя искаше да вярва в честта. А честта няма нищо общо с емоцията, беше убедена. В училище, когато учеха „Сид“ 13 13 Една от най-прочутите трагедии на Пиер Корней, сюжетът е свързан с любовта, честта, синовния дълг, героизма. — Б.пр. , тя преживяваше дълбоко страданията на дон Родриго и любимата му Химена. Той я обича, тя го обича, обаче това са безплодни емоции, които ги превръщат в страхливци и треперковци. Той убива баща й и тя трябва да отмъсти, честта им е заложена на карта и от двамата се очаква да предприемат нужните действия. Корней е пределно ясен по въпроса: честта извисява човека. Емоцията го кара да превива гръбнак. Обратното на Расин. Не можеше да понася Расин. Неговата Береника й късаше нервите.

Честта беше рядко срещана стока. Съчувствието беше заместило честта. Бяха забранили дуелите. Иначе тя щеше да обожава да се дуелира. Да предизвиква онези, които не бяха проявили към нея дължимото уважение. Да пронизва с един удар на острието оскърбителя. С кого от дремещите в час състуденти бих искала да кръстосам шпага, се замисли тя и огледа класа.

Вляво от себе си зърна съквартирантката си в профил. Беше скрила лице в лакътя си, преструваше се, че си води записки, но всъщност дремеше. Ако я наблюдаваш отпред, оставаш с впечатлението, че следи задълбочено лекцията на преподавателя, но отстрани се виждаше, че спи. Беше се прибрала в четири сутринта. Ортанс я чу да повръща в банята. Тая никога нямаше да се бори. Тя пълзеше. Позволяваше на разни джуджета със съмнителни доходи да й се налагат. Почти всяка вечер идваха да я вземат. Бях престанали да си дават труда да я предупреждават. Пристигаха, излайваха „хайде, обличай се, излизаме!“ и тя тръгваше подире им. Не мога да повярвам, че е влюбена в някой от тях. Вулгарни, брутални, надути гномове. Гласовете им звучаха странно, все едно имаха в гърлата си разжарени въглени, гласове, които ти действат потискащо, изгарят лицето ти, разтърсват цялото ти тяло. Тя ги избягваше, но се стараеше да не се оставя на страха да я скове, когато се случеше да се разминат. Държеше ги на разстояние, представяше си, че ги държи на километър разстояние. Трудно упражнение, тъй като бяха зловещи въпреки уж усмивките.

Обаче съквартирантката й имаше талант. В моделите й личеше вдъхновение, беше стилист, който не скицира, а инстинктивно напипва линията на дрехата, кройката. Добавяше детайла, който правеше талията по-фина, силуета по-издължен. Работата с материите й идеше отръки. Усилието и трудностите й бяха непознати. И двете бяха излъчени измежду сто и петдесет кандидатки за стаж при Вивиан Уестуд. Само едната щеше да отиде. Ортанс разчиташе да изберат нея. Оставаше още едно събеседване. Тя беше проучила историята на марката, за да вмъква в разговора разни подробности, които да й дадат необходимата преднина. Сигурно Агата не се беше сетила за подобен ход. Беше прекалено заета с излизания, танци, пиене, пушене, кълчене. И повръщане.

Story of her life 14 14 История на живота й (англ.). — Б.пр. , каза си Ортанс, докато дорисуваше последното копче на бялата официална риза на Гари, който бе поканен на вечеря в Бъкингамския дворец.

— Не искаш ли да отидеш в Лондон?

Зое поклати глава и сведе поглед.

— Не искаш да ходиш в Лондон никога вече?

От гърдите на Зое се изтръгна дълбока въздишка, която не се нуждаеше от обяснение.

— Да не си се скарала с Александър?

Зое извърна поглед. По непроницаемото й изражение не можеше да се отгатне дали е ядосана, нещастна или заплашена от някаква опасност.

— Зое, отговори ми! Как искаш да отгатна? — нервира се Жозефин. — Преди скачаше от радост, когато потегляше за Лондон, сега не искаш повече да стъпиш там! Какво се е случило?

Зое изгледа майка си с ярост.

— Стана осем без пет. Ще закъснея за училище.

Тя взе чантата си, нагласи я на раменете, притегна ремъците, отвори входната врата. Преди да излезе, се обърна и заплашително заяви:

— Не влизай в стаята ми! Забранено е!

— Зое! Дори не ме целуна! — възропта Жозефин към гърба на дъщеря си.

Тя се спусна тичешком по стълбището, прескачайки през две стъпала, и настигна Зое във фоайето на партера. Видя се в огледалото: по пижама и с тениската, подарена от Шърли, украсена с надпис „Смърт на захарта“. Засрами се, срещнала погледа на Гаетан Льофлок-Пинел, който се движеше редом със Зое. Тя се врътна и скорострелно се мушна в асансьора. Сблъска се с млада руса жена, която не изглеждаше по-добре от нея.