Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Човекът е добър, направо е златен, здраво го дръж!

Жозефин затвори телефона, усмихна се. После се сети за Младши и реши, че това дете наистина е необикновено.

Остана само да говори с Шърли, но тя знаеше, че както винаги Шърли щеше да й подейства като мехлем. Изчака Филип да излезе, за да й звънне. Шърли заяви, че ще вземе първия самолет за Париж.

— Не мисля, че се налага, честно казано. Няма да е много весело.

— Искам да съм до теб. Все пак се чувствам странно при мисълта, че е мъртва…

Думата отекна болезнено за Жозефин, тя отново се разплака. Шърли въздъхна и повтори: идвам, идвам, не плачи, Жо, не плачи.

— По-силно е от мен.

— Изреждай си разни думи. Думите винаги са ти действали успокояващо. О. Хенри казва някъде, че… знаеш ли какво?

— Не… И не ми пука!

— „Не пътищата, които избираме, а това, което е в нас, ни прави такива, каквито сме.“ Намирам, че тази мисъл добре характеризира Ирис. В нея имаше една голяма празнота, която тя искаше да запълни. Ти беше безсилна, Жо, не можеше нищо да направиш!

Беше шест сутринта, когато тримата полицаи звъннаха на вратата на Ерве Льофлок-Пинел.

Той отвори вратата, свеж и избръснат. Носеше зелена кабинетна пижама и един тон по-тъмно шалче. Високомерно се осведоми за причината да бъде неприятно изненадан от подобно ранно позвъняване. Полицаите му заповядаха да ги последва, защото имат заповед за арестуването му. Той вдигна презрително едната си вежда и ги помоли да не му говорят от толкова близо, понеже единият миришел на цигари.

— И какъв е поводът да ме безпокоите в този утринен час?

— Балът в гората — отговори един от полицаите, — ако се сещаш какво искам да кажа…

— Човек от селото ви е видял, теб и приятеля ти, как убивате красивата госпожа! — продължи другият. — Сега са пуснали драгата в блатото. Лошо ти се пише, баровец, среши се и тръгвай с нас.

Ерве Льофлок-Пинел трепна. Отстъпи няколко крачки и помоли да отиде да се преоблече. Тримата се спогледаха и кимнаха. Той ги покани в хола и отиде в стаята си, последван от един от униформените.

Двамата полицаи се разхождаха напред-назад и единият посочи с пръст костенурките зад стъклото сред листа от салата и парчета ябълки.

— Красив аквариум! — одобрително вдигна палец.

— Не е аквариум, а терариум. В аквариума се налива вода и се пускат рибки, в терариума — костенурки и игуани.

— Много си запознат, виж ти…

— Зет ми е луд по костенурките. Глези ги, грижи се тях, тича при ветеринаря, ако хремясат. Не разрешава да се танцува в хола, да се пуска силно музиката, щото вибрациите се отразявали зле на костенурките! Само дето още не ни е накарал да шепнем… а като минаваш, трябва да се движиш съвсем бавно!

— Значи и той е чалнат като този!

— Аз си трая заради сестра ми, ама си мисля, че не е съвсем наред…

— Тоя сигурно ги развъжда! Леле колко са много, къртят, не помръдват!

— Сега е размножителният им период. Сигурно са надули корема и ще снасят…

— Може да се окаже, че затова се е върнал от почивка…

— С лудите човек не скучае…

Те залепиха носове до стъклото, подраскаха с нокът, но костенурките не помръднаха.

Изправиха се разочаровани.

— Какво прави оня, колко време му трябва да се облече…

— Тия типове се контят, не излизат навън облечени как да е!

— Да отидем да видим какви ги върши?

В този момент колегата им изскочи в хола с вик:

— Нищо не можах да направя, нищо не можах да направя, той ме помоли да се обърна, докато си смени панталона, и скочи през прозореца!

Другите двама се втурнаха в стаята. Подът беше осеян с малки костенурки, свежи зелени листа от салата и пожълтели, повехнали едро нарязани парчета ябълки, грахови зърна, краставици, круши, пресни смокини. Прозорецът беше широко отворен.

Наведоха се и видяха в двора проснатото безжизнено тяло на Ерве Льофлок-Пинел, стиснал в ръка строшена коруба на костенурка.

Ерве Ван ден Брок видя ситроен C5 по алеята, която водеше към красивата къща на покойните му тъст и тъща, наследена от жена му след смъртта им. Камъчетата скърцаха под гумите на автомобила. Той вдигна поглед от книгата, която четеше, загъна ъгъла на страницата, за да си отбележи докъде е стигнал, остави я на градинската маса до шезлонга, на който седеше. Премести пакетчето с шамфъстък, който похапваше. Не му се понрави шумът на камъчетата, които се разхвърчаха по зелената гъста трева на моравата, за която се грижеше особено старателно градинарят. Тези хора нямат никакво възпитание. Не му се понрави и тонът, с който го поканиха да ги придружи.