Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Извинете ме, инспекторе, за липсата на съчувствие към Льофлок-Пинел! — нервно заяви Филип.

— Опитвам се да ви обясня как може да се стигне до подобна развръзка… Бихме желали да претърсим апартамента, за да видим дали не е оставила някакви следи през последната седмица на живота си… Бихте ли ни дали ключовете?

Той протегна ръка към Жозефин. Тя обърна очи към Филип, който кимна, и тя подаде ключовете си на инспектора.

— Има ли къде да отидете, докато продължава разследването? — попита инспекторът Жозефин, потънала в мислите си.

— Не мога да повярвам — отговори тя, — това е някакъв кошмар. Сега ще се събудя… Тогава защо ме нападнаха мен? Аз нищо не съм му сторила. Почти не го познавах, когато се случи.

— Има една интригуваща подробност, която бе привлякла вниманието и на капитан Галоа. Тя веднага ни я съобщи, в момента, в който поехме следствието, вие сте носели същата шапка като на госпожа Бертие. Странна шапка на три ката. Когато ви е нападнал вечерта, трябва да ви е взел за госпожа Бертие в тъмнината. Било е след разправията с нея… Подвела го е шапката, двете сте имали еднакви шапки…

— Тя ми каза, че най-страшното за учителите не били учениците, а родителите им. Много добре си спомням…

— Да не намеквате, че я е убил само защото го е поставила на мястото му? — попита Филип.

— Льофлок-Пинел е човек, който не търпи обидите. Ще разберем повече при разпитите, а и след като преровим блатото, защото си мисля, че е имало и други престъпления. Например историята с младата сервитьорка… Тя е особено красноречива. Обслужвала е Льофлок-Пинел и неволно е разляла кафе върху белия му шлифер, извинила се е, но според него небрежно. Той се е подразнил, тя го е нарекла „глупак“. Достатъчно, за да отключи гнева му. Затова я е убил. Убил я е и защото е нарекла Ван ден Брок „дъртак, дракула перверзен“. Била е красива, отворена, Ван ден Брок й е досаждал с неприличните си предложения… Бил е невъздържан. Това му е попречило твърде много в професионален план. Тя се е опънала, заплашила го е да подаде оплакване срещу него за сексуален тормоз. Приятелката й ни разказа случката за разлятото кафе и за предложенията на Ван ден Брок, след като се върна от Мексико. Девойката е подписала смъртната си присъда.

— Не се ли е страхувал, че ще го пипнат? — учуди се Жозефин.

— Винаги е имал алиби: Ван ден Брок твърдял, че са били заедно.

— И за госпожица Дьо Басониер ли?

— Да. Двамата са били свързани от престъпленията, изпитвали са едно и също чувство на екзалтация. Гневът на единия подхранвал гнева на другия. При всяко ново престъпление подновявали съюза, сключен при първото убийство…

— А аз излязох невредима от касапницата… — прошепна Жозефин.

— Вас той ви е закрилял по някакъв начин. Нарекъл ви е „малка костенурка“. Никога не сте го предизвиквали нито морално, нито физически. Не сте се опитвали да го съблазните, не сте поставили под въпрос авторитета му… На ваше място — добави комисарят — ще скрия вестниците за известно време заради децата. Такива истории са манна небесна за журналистите, особено през лятото, скучен период. Вече си представям тлъстите заглавия: „Последният валс“, „Погребален валс в гората“, „Трагичен бал на горската поляна“, „Едно толкова красиво престъпление“…

Ортанс първа научи. Беше в Сен Тропе, седеше на терасата на кафе „Сенекие“ и закусваше в компанията на Николас. Беше осем сутринта. Ортанс обичаше да става рано в Сен Тропе. Твърдеше, че по това време градчето още не било „съсипано“. Беше си изградила своя теория относно часовете и живота на малкото пристанище. Бяха купили цял наръч вестници и четяха, гледаха поклащането на яхтите и бавно разхождащите се летовници, някои от които не си бяха лягали и идваха да изпият едно кафе преди сън.

Ортанс нададе вик и ръгна с лакът Николас, който едва не се задави със захапания кроасан, набра номера на майка си.

— Оу! Мамо, видя ли вестника?

— Зная, скъпа.

— Вярно ли е това, което пишат?

— Да.

— Ужас! Като си помисля само, че исках да те тикна в ръцете му! Тази снимка на Ирис, дори не са си дали труда да… Ами Александър?

— Връща се утре заедно със Зое.

— По-добре да останат в Англия! Ще види майка си във всички вестници. Ужасно ще се депресира!

— Така е, обаче Филип е тук. Има куп формалности за уреждане, документи… Пък и не можеше да се крие от него истината…

— Как го приеха Зое и Александър?

— Александър беше сериозен. Каза само: „Аха!… Значи е умряла, както е танцувала, добре“ — и нищо повече. Зое плака, изплака си очите. Александър взе слушалката от ръцете й, заяви: „Ще се погрижа за нея“. Странно момче!