Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Работата е ясна! Завел я е в гората, обещавайки й сватбена церемония, направил е някаква имитация на сватбен ритуал и я е намушкал с нож. Един селянин е видял всичко. Проявил е изключителна съобразителност да запише номерата на колите. Така успяхме да ги идентифицираме.

— Кои да ги идентифицирате, кого имате предвид? — попита Филип.

— Ван ден Брок и Льофлок-Пинел. Те са съучастници. Познават се отдавна, много отдавна. Действали са заедно.

— Точно това идвах да ви разкажа днес сутринта! — извика Жозефин.

— Изпратих хора у Льофлок-Пинел, както и други в Сарт, където е на почивка Ван ден Брок, за да го арестуват.

— Щяхме да им попречим, ако ме бяхте изслушали…

— Не, госпожо, когато се разминахме сутринта, сестра ви е била вече мъртва. Аз бързах да взема показанията на мъжа, който е присъствал…

Той се прокашля с ръка на устата.

Филип хвана за китката Жозефин. Разказа за пътуването им до Париж по околните пътища на Нормандия, как бяха спрели в селцето Льофлок-Пинел, изповедта на печатаря. Жозефин го прекъсна, за да уточни как първо бе чула разказа за селото и за печатаря от самия Льофлок-Пинел.

— Той ви е споделил? Изненадващо — вметна инспекторът.

— Каза, че приличам на малка костенурка…

— Малка костенурка, която страхотно ни помогна с предположението да проверим РВ…

Дойде неговият ред да разкаже.

Изхождал от записките на Басониер, разплели историята на Льофлок-Пинел, факта, че бил изоставено дете, произхода на името му, различните приемни семейства.

— Не реагирахме веднага, тъй като няма нищо срамно да си изоставено дете и да си се издигнал благодарение на богатата си съпруга. Случаят с премазаното дете на паркинга по-скоро буди съчувствие. Капитан Галоа първа направи връзката между двамата Ерве.

— Как се е досетила? Не е било близо до ума — попита Филип, стиснал ръката на Жозефин.

— Майка й е била социална служителка в Нормандия. В Дирекцията за здравни и социални грижи. Работата й е била да намира приемни семейства за тези деца. Една нейна по-възрастна колежка, госпожа Евелин Ламарш, много сурова жена, смятала, че тези деца до едно са само ужасни бурени, убеждението й било толкова непоклатимо, че дори не си правела труда да им дава имена, които да им подхождат или поне да им харесват. Например всичките момчета били Ерве. Когато капитан Галоа прочела тези имена при първите разпити след смъртта на госпожица Дьо Басониер, си спомнила за тази жена. Израснала с разказите на майка си за госпожа Ламарш, която често я споменавала, критикувала методите й на работа. „Ще превърне тези дечица в побеснели зверчета.“ На Галоа й направила впечатление възрастта на двамата Ерве, поразровила досиетата на вуйчото и решила, че двамата може да са минали през ръцете на въпросната Ламарш. Както се казва, интуитивно. Помислила си, че тези двамата вероятно са имали подобен живот, че са били отколешни познати. Това е породило нейните съмнения. Ами ако двамата са се обединили в някакъв злосторен съюз? Ако си отмъщават на всички, които са се отнасяли зле с тях? Проверила тази следа. Обадила се на майка си за повече подробности относно госпожа Ламарш, искала да разбере дали е жива, какво е станало с нея? Убедена била, че имаме работа със сериен убиец. Много старателно проучила профилите този тип хора. За да разбере как действат, какво ги подтиква… Намерихме бележките й, преписахме много неща. Имам ги тук някъде на бюрото… — той затърси сред листовете пред себе си, прехвърляше ги напред-назад, връщаше се отново на някои, докато накрая попадна на бележките на капитана. — Ето ги, открих ги… „Винаги унижението е в дъното на всяко престъпление. За да го преодолее, серийният убиец отнема чужд живот и убийството измива унижението. Това е действие, с което той се лекува, което му позволява да се създаде отново като личност. Когато изникне пречка и го подразни, дори да е нещо съвсем невинно, например някой случайно го е бутнал на улицата или са му поднесли изстинало кафе, това дребно нещо заплашва крехкия образ, който е създал в съзнанието си. Нарушава психическото му равновесие, което той трябва да възстанови, за да си възвърне отново могъществото. Да убие някого му създава усещане за изключително могъщество. Чувства се на равна нога с Бог. След като убият, те се чувстват задоволени, но отново зейва празнината и отново се налага да я запълнят, да извършат ново убийство.“ Подчертала е този пасаж. — Той спря да чете и се облегна назад на фотьойла. — Как ми се ще да бях имал такава жена в екипа! Давате ли си сметка, тя е разплела всичко! В тази работа са нужни интуиция и последователност. Разследването не е само обективни факти, трябва вложиш в него чувствителността си, натрупания опит. — Той все едно говореше на себе си. После пак се обърна към тях. — Обадила се на майка си, за да събере тя някаква информация за онази социална служителка. Научила, че Евелин Ламарш била обесена в дома си близо до Арас в нощта на първи срещу втори август 1983.