Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Това е датата, за която ни съобщи печатарят! Когато за последно е видял Льофлок-Пинел заедно с Ван ден Брок! — възкликна Жозефин.

Инспекторът я изгледа:

— Всичко съвпада! Нека ви обясня… Навремето проведоха разследване за смъртта на тази жена, която не проявявала никакви признаци на депресия. Върнала се в родното си село близо до Арас, живеела сама, нямала приятели, деца, гласяла се да се кандидатира на общинските избори, била станала важна личност в селото. Никой не повярвал, че се е самоубила, обаче наистина я намерили обесена. Това потвърдило подозренията на капитан Галоа: било убийство, маскирано като самоубийство. Отмъщение на някой бивш Ерве? Твърдението на майка й, че „щяла да превърне тези дечица в побеснели зверчета“, не й давало мира. Ами ако Евелин Ламарш бе заплатила с живота си за униженията, на които някога е подлагала децата? Подозрението се конкретизирало по отношение на двамата Ерве. Вероятно ги е призовала да се явят, отново ги е разпитвала и може би се е изпуснала, отваряйки дума за онези години. Знаела е прекалено много. Затова са решили да я премахнат.

— А тя не е имала едно наум? — учудено попита Филип.

— Все още й липсваше опит. За разлика от нея те имат вече натрупан стаж в престъпната си дейност и досега са минавали между капките. Започнали са да си въобразяват, че са недосегаеми, всемогъщи. Ако четете специализирана литература за серийните убийци, ще видите, че с увеличаването на броя на престъпленията те започват да губят представа за реалността. Вече не са в състояние да контролират живота си, заживяват в паралелен свят, в който те са създали правила, закони, ритуали…

Жозефин се сети за правилника за съпружеския живот, окачен в спалнята на семейство Льофлок-Пинел. Докато четеше правилата, тя се уплаши, сякаш бе творение на болен мозък. Длъжна бе да предупреди Ирис, да говори с нея. Сестра й бе мъртва… Не можеше да повярва. Това бяха само думи, които излизаха от устата на инспектора и щяха да се изпарят в пространството.

— Действителният свят вече не съществува, те се оттеглят в своя въображаем свят. За тях двамата единственото реално нещо е бил техният съюз: двамата Ерве. Ван ден Брок не е убивал, той не е имал физическата сила да го стори, той е омърсявал жените, унижавал ги е сексуално, не вярвам да е стигал докрай. Льофлок-Пинел обаче е убивал, и пак по същата причина: за да си отмъсти, да компенсира унижението, без значение от какъв характер е било. Дори според нас да е било нещо незначително.

— След смъртта на госпожица Галоа ли ги разкрихте? — попита Жозефин.

— Вече бяхме по следите им, но се лутахме, опипвахме почвата. Защо е поискала от майка си да разпита за смъртта на жената от социални грижи? Защо е оставила бележката „да се разрови около РВ“? След което дойдохте вие с вашето откритие, госпожо Кортес, РВ — Ерве. От този момент нататък разбрахме, че сме близо до целта. Малко преди това майката на госпожица Галоа ни предаде разговора с дъщеря си и ни съобщи какво бе научила самата тя. Вървяхме по няколко дири едновременно, преди да се съсредоточим върху тази. По едно време мислехме, че убиецът може да е съпругът ви Антоан Кортес. Това обясняваше отказа ви да подадете официално оплакване. Днес обаче съм в състояние да потвърдя кончината му… — той кимна към Жозефин, сякаш да й поднесе съболезнованията си. — Проучихме и случая с Виторио Джамбели, човекът е болен, страда от шизофрения, но не е престъпник. Той самият иска да му помогнем да се лекува. Осъзнал лудостта си, след като ви засипал с есемеси, и по собствено желание дойде при нас. Изглеждаше облекчен, че някой поема грижите за него…

— И тази сутрин ми изпрати съобщение.

— Постъпва в болница тия дни.

— Значи не е той… — промълви Жозефин.

— Върнахме се на двамата Ерве. След смъртта на капитана и историята с РВ-тата бяхме убедени, че сме на правилния път, но за да не събудим подозренията на двамата, се налагаше да разпитваме и да подозираме всички… Затягахме обръча.

— Значи прав е бил господин Пинарели, когато ми разказваше, че сте пускали димна завеса… — отбеляза Жозефин.

— В никакъв случай не можехме да си позволим те да се досетят за нещо… Майката на капитан Галоа ни оказа безценна помощ. Тя откри вестници от онова време, тоест местната преса, които пишат за странната смърт на силната жена, за която никому не би минало през ума, че е способна да сложи край на живота си. Истинска сензация, коментирана чак в Арас. Още повече пък самоубийство чрез обесване! Жените не слагат край на живота си чрез обесване… Тя ни изпрати ксерокопия от вестниците по онова време и най-отдолу на една страница се натъкнахме на кратко съобщение за нещо, което се било случило в нощта, в която Евелин Ламарш е била убита. Жена, работеща на рецепцията на някакъв хотел, била малтретирана от двама студенти, които я обвинили, че им „говорела неучтиво“, тя се опънала и единият от младежите я пребил. Тя отишла да подаде оплакване на сутринта и съобщила имената на двамата нападатели, регистрирани в хотела: Ерве Льофлок-Пинел и Ерве ван ден Брок. Имената не бяха упоменати във вестника, научихме ги от жандармите. Двамата са нямали никаква работа по тези места, идвали са от Париж и са преспали една нощ там. Всъщност не са преспали в хотела, а си тръгнали след разправията, след като си платили вечерята…