Саския Сарджинсън - Близначките

Изолта оставя наполовина празната чаша в кухнята. Мястото блести от чистота. Всичко е прибрано, плотовете са забърсани. Под острия мирис на дезинфектант долавя аромата на някакво месо във фурната. Въдиците и пушките, които някога са задръствали това помещение, са изчезнали; край вратата няма струпани кални боти или гумени ботуши.

Джуди е оставила заспалия Карл на дивана — момченцето е отметнало ръце над главата си. На входната врата тя признава:

— Харесваше ми, когато двете с Виола бяхте наоколо. Когато ви виждах двете, малко ви завиждах. Винаги съм искала да имам сестра.

Изолта тръгва обратно към къщата на Дот през шепнещите алеи. Здрачът се спуска. Някъде на хълма излайва куче, звукът отеква в неподвижността. Тя си мисли за момчетата в караваната, представя си опърпана мърша, изгнили колела, забити сред борови иглички, затънали в рохката пръст. Животът им в гората трябва да е бил битка за оцеляване: риболов, лов и залагане на капани, вечно ходене по ръба. Спомня си мрачното средно училище. Не е имало резултати от изпити, нито листове хартия, даващи им разрешение да продължат напред, към един нов живот.

Вижда ги как клечат сред високата мокра трева в притискащия мрак, с мъртви зайци с увиснали глави и оголени зъби на гризачи в ръце. Усеща капещата кръв, миризмата на изгорял барут, кучето до тях, разтреперано от вълнение и притиснало топлите си хълбоци към краката им. Подушва аромат на влажни плевели, остър мирис на тютюн, спарен дъх на диви момчета, които порастват и стават мъже.

Майкъл беше по-груб, по-силен, по-здрав от брат си. Беше нейният спаринг-партньор, мъчител и приятел. Никога не говореше за изкуство, никога не спомена, че рисува, нито й бе показвал някои от картините, които е създавал. Новината я разтърси; беше й липсвала проницателност, за да съзре този талант у него.

Беше я открил зад тоалетната, дни след целувката, след падането на Виола.

— Хареса ти, нали? — попита я, докато се облягаше на стената, и я измери с продължителен син поглед. — Хареса ти да се смучеш с брат ми?

Тя поклати засрамено глава, притеснена от предизвикателството на обърнатото към нея тяло, от ръцете му, опрени от двете й страни на стената. Почувства заплахата, която се излъчваше от него, едновременно хищна и игрива. Извърна се на една страна, за да скрие горещата вълна по лицето си, объркването си.

— Разкарай се, Майкъл.

— Какво ще кажеш за една целувка и с мен? Аз съм по-голям и по-добър. — Той пристъпи по-близо и тя видя напуканата кожа на устната му, изсветляващата синина под едното му око. — Предизвиквам те.

Мина покрай него с лудо тупкащо сърце. За момент ръката му сграбчи нейната, но после я пусна. Чуваше смеха му, подигравателния звън в него. Сметна за необходимо да затъкне ризата в джинсите си, да приглади косата си с длан.

Момчетата, които беше срещнала впоследствие в Лондон, бяха питомни в сравнение с него. Подсъзнателно не спираше да ги сравнява с Майкъл. Трябваше да мине много време, преди да престане да го прави. Сега се срамува от това, но мисълта за него наистина я беше възбуждала. Беше си фантазирала как влиза в стаята й, беше притискала устни към матрака с ускорен дъх, шепнейки името му.

— Вечерята скоро ще е готова — вика Дот.

Мопсът пристига и започва да души глезените на Изолта. От кухнята долита аромат на босилек и пържено масло и напомня на Изолта, че е гладна.

— Само да се обадя по телефона — извиква тя и започва да рови в чантата си. Сяда на масата в хола, вперва поглед в кръглото прозорче на задната врата, през което се открива гледка към неуморното море.

Първо се обажда на Бен. По някакво чудо той вдига и тя му казва, че ще остане още една нощ.

— Но защо? Подредил съм си нещата така, че да мога да те взема от гарата. Запазил съм маса в „Едмънд“. Мислех, че можем да хапнем преди партито. Каза, че нямаш търпение да се върнеш — оплаква се той. — Освен това знаеш, че за пръв път ще се срещна с всички от новата агенция. — Долавя сприхавата нотка в гласа му. Бен мрази плановете му да се променят.

— Трябва да уредя две неща, преди да се върна у дома. — Не му дава конкретна информация. Не може да почне да му обяснява. Твърде сложно е. Не е сигурна какво ще постигне с оставането си. Джон не беше предложил да се срещнат отново. Но трябва да опита още веднъж, дължи го на Виола. Когато анализира веригата от събития, отвели я до конюшните, начина, по който беше открила Джон, когато беше толкова лесно да го пропусне, й се струва, че във всичко това има някакъв ред, някакъв смисъл. Не знае как да си го обясни. Уморена е, изтощена от шока при новината за смъртта на Майкъл. Не иска да вижда Джон отново; би предпочела да хване първия влак за дома.