Исмаил разказва с най-малки подробности за мизерията в своето детство, за мизерията в Тамашалък, докато стигне до спомените за бедната си майка, не му минава дори и през ум да изпитва срам от каквото и да било. Направо съм слисан: не от това, как е запомнил до най-малките подробности неща, които по онова време едно дете не би трябвало да забелязва; а от смелостта му да ги разкаже. Но онова, което ме слисва още повече, е как го слуша младата жена, седнала като изящна кукла между мен и Талят на нашата бедна трапеза. Когато сред мрака на каменната площадка започна да гали ръцете ми, забелязах младата жена само по сладката усмивка в очите й, отначало ми изглеждаше като случаен човек. Но след като запалиха светлините, постепенно ставаше все по-хубава и хубава, с всяка изплувала черта и краска. Плюс това, нямаше и две мнения, че е отгледана с любов в благовъзпитано семейство. Тогава как да си обясни човек защо тази млада жена се е отърсила дотам от благородническото самочувствие на собствения си свят, от горделивостта и тям подобни мисли и схващания, та с такава чистосърдечност да стане една от нас? Любов ли? Вероятно и това си казва думата.
Аз обаче смятам, че ще е по-точно, ако го изтълкуваме с разпръснатото в по-елементарните мисли очарование на една действително велика идея за нещо още по-велико и от любовта.
Исмаил гали жена си по косата, а тя след разказа му се е притиснала още повече към него, на мен поне така ми се струва.
— Имаше време, когато ненавиждах баща си — казва той. — Но след като видях как много заможни хора, дори големци, на които не им липсва нищо — нито обществено положение, нито слава, нито пари, щом попаднат в най-дребната житейска неволя, хвърлят око на онези, които имат малко повече, отколкото самите те, — започват да завиждат на автомобилите им, на мястото им в обществото, ококорват очи и надават вопли: „Умираме от глад!…“.
Гледам сина си и очите ми се забулват. Колко по-различно нещо е истинската гордост, истинското благородство от онова, което сме познавали досега.
В един момент Исмаил забелязва:
— Татко, нещо си се замислил…
Без малко да му кажа: „Страх ме е след толкова много преживелици един ден да не ме сполети пак нещастие“, но се сдържам. Този път аз хващам неговата длан и я допирам до устните си:
— От теб, Исмаиле, получих най-прекрасното си подаяние!
$id = 9536
$source = Моята библиотека
Издание:
Автор: Решат Нури
Заглавие: Гнездото на окаяните
Преводач: Хубавинка Филипова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: турски
Издание: първо
Издател: „Слънце“
Година на издаване: 2014
Печатница: Пресинвест
Редактор: Лиляна Карагьозова
Рецензент: Розия Самуилова
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 978-954-742-203-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5548
Дадъ — бавачка, дойка, няня. — Бел.ред.
Думата има различни значения — по-голяма сестра, кака, леля и т.н. В именията на Османската империя така са наричали жените, които са отговаряли за домакинството, помагали са в отглеждането на децата; част от прислугата с по-отговорни функции и по-привилегировано положение; също и чернокожа дойка; „сестра“ в дервишки орден. — Бел.прев.
Касида — церемониален жанр в класическата арабска, персийска и тюркска поезия, подобен на одата. — Бел.ред.
Газели — характерни строфи в поезията на Близкия и Средния изток. — Бел.ред.
Мюсюлманска молитва. — Бел.ред.
Калфа — отговорничка за реда в харем на султан. След първоначален курс на обучение, обикновените наложници били издигани в длъжност „калфа“. Били образовани за времето, можели да четат и пишат, на големи празници се появявали със строго официално облекло. Калфата ръководела прислугата и обикновено чистела и сервирала храната на султана и най-близкото му обкръжение заедно с по-нископоставените слуги и наложници. — Бел.ред.
Древна игра, произхождаща от Индия, разпространена в Ориента. Играе се върху дъска с кръстовидно разчертани квадратчета, по които се местят според правилата мидени черупки, шамфъстък и др. — Бел.пр.
Забавна игра с конусовидни метални кухи форми. — Бел.пр.
Просторни открити и закрити помещения с каменна настилка. — Бел.пр.
Читать дальше