Решад Нури Гюнтекин - Гнездото на окаяните

Оставих Месуле да бди над болната през цялата нощ, а на другия ден успях някак си да разбера от смотания й език каква била работата. Високият нощен гостенин бил собственият й син. Изпратили го най-напред в Коня, после в Истанбул, после — в Европа, направили го човек. През последните години от неговото следване в Европа работите на баща му — заможен земевладелец до този момент — изведнъж се сринали, затова жената започнала да продава по две, по три жълтици от наниза на врата си и така той успял да завърши образованието си.

Дотук всичко добре. Но защо криеше до ден-днешен сина си от Месуле баджъ? Защо се представяше, че е пристигнала в Истанбул само за да й познаят болестта? Болестта си е болест, вярно е; жената си имала рана в стомаха с неизяснен произход. Но истинската й рана беше тази, че завърналият се от Европа син станал зет в едно аристократично семейство от висшите кръгове на Истанбул. Във всеки случай, любовна история. Но макар и завършил в Европа, те явно са дали толкова издигнатото си момиче на някакво си селско момче при едно условие — да крие, че е селянче, и да се откаже от рода си. Разбира се, това семейство от висшето общество беше в правото си, щом не е търсело от зет си пари и знатен произход, да поиска поне малко покорство.

Майка му беше от Караман, държали я в неведение за сватбата. А тя, като се научава, се засилила да занесе на булката последните си жълтици; измислили се различни поводи, съчинили се лъжи връз лъжи. Но после, като умрял бащата, нейната рана я довела до такова състояние, че пътуването й до Истанбул станало вече неизбежно…

Едва тогава, когато синът й отишъл да я посрещне на гара Хайдарпаша, му се наложило още там, в чакалнята, да й обясни, на тази жена, която не разбирала от дума, каква била цялата истина: майка му била, разбира се, че и съпругата му също държала на нея толкова много, колкото и той самият. Но как щяла да влезе в луксозния апартамент на това семейство от висшето общество в аристократичния квартал Шишли селянката в зелената плетена рокля, която дори още не е хвърлила чаршафа от гърба си? Как щяла да ходи по лакирания хлъзгав под, който под светлината на електрическите полилеи изглеждал като огледало? Макар че е учил в Европа, и досега по официалните вечери той се хранел според указанията, които жена му давала тайно с очи и вежди, като дресирана маймуна; а тя как щяла да го прави? Този знатен тъст, тази знатна тъща, тези знатни братя и сестри, всеки от които говорел по четири езика, дори и да не се засрамели да покажат селянката пред всички като „нашата сватя“, какво щяло да стане с тях двамата? Имала ли една обичлива и нежна майка чак толкова големи права, та да почерни лицето на сина си пред подобни хора?

Жената отначало се стъписала, ядосала се, но после решила, че синът й е прав. Значи най-добре ще е дори да не съобщава, че майка му е пристигнала в Истанбул (защото, ако разберели, аристократите веднага щели да я поканят в апартамента си), а щяла да му бъде гостенка в една стая под наем някъде в покрайнините. Дори вече й бил приготвил такава стая още щом получил телеграмата. Той самият щял да идва често-често да види майчицата си в този дом. Още отсега бил ангажирал най-добрите лекари и болници, за да се отърве тя час по-скоро от болестта си и по живо по здраво да се завърне в Караман. Даже отсега обещавал, че в деня на заминаването й щял да доведе снахата ето тук, в тази чакалня, където си говорят сега, за да й я покаже. Само че всичко това трябвало да се пази в тайна от семейството й до последния ден. Синът щял да се радва много, ако майчицата му се закълне — върху молитвеника, който неизменно висял в пазвата й — че през цялото време ще крие от всекиго в Сюлеймание, където щяла да отседне, коя е самата тя и на кого каква е. Щом чула всичко това, майката наистина я хванало срам какво е направила. В един момент даже й хрумнало да хване обратния влак и да се върне, но не могла да се примири — как щяла да си тръгне, без да е видяла лицето на снахата, за която си е мечтала, откакто синът й е дошъл на белия свят, без да окачи на врата й със собствената си ръка пазените за нея жълтици? Повярвала, че семейството не знае за пристигането й в Истанбул; не се запитала как така този щастлив зет маймуна изскача без разрешение по две-три нощи в седмицата навън.

Тя беше крила всичко от всички дотогава, докато след една криза до припадък, през една нощ, когато си помислила, че може да умре в самота, разкрила тайната си пред „хаджи ханъм“. Знаела, че да се наруши клетва, дадена върху свещения молитвеник, е голям грях. Но още на другата сутрин щели да излязат с „хаджи ханъм“ на пазар и щели да нахранят кучетата с няколко оки хляб.