Решад Нури Гюнтекин - Гнездото на окаяните

Този първоначален капитал отново донесъл щастие на имамина. Нищо, че днес не е както по-преди, той пак е най-процъфтяващият човек в махалата. Повторното издигане на този умен мъж започнало ето така: до едно от пристанищата на Босфора имало кафене. Собственик бил един наивен мъж, живял дълго време в старата махала на имамина. Оплакал му се той, че не му върви работата, и имаминът му дал за пример локалите в същия район, където следобедите и нощем не се приемали клиенти. „Човек трябва да е в крак с времето; тази работа няма да върви само с чай и кафе; направи и ти като тях. Аз ще му бера греха пред Аллах. Знаеш ме какъв правоверен мюсюлманин съм!“.

Това предложение било въдица, хвърлена наслуки, плюс това имаминът не възлагал особено големи надежди. Кафеджията обаче се хванал моментално.

Имаминът му дал като помощник големия си син, който по време на ембаргото върху алкохола въртял черна борса с ракия в Анадола и наскоро се бил появил в Истанбул с вид на изпаднал клошар.

Това момче, сега вече голям мъж над тридесет и пет, разбирало от кръчмарство. След толкова години на мизерия и позор, врял и кипял като изпечена в тавата риба, доста си бил посъбрал ума в главата. И все пак, той бил син на баща си. В края на краищата, за официалните документи и цялата деликатна дейност с конкурентите и полицията, щом имаминът бил зад гърба му, трябвало да се повярва, че начинанието ще потръгне. Имаминът не бил умрял я! Нищо, че си е сменил направлението на работата, нрава си нали не е променил?

Имаминът само обикалял казината с оркестри. За човек, който навремето си уреждал панихиди в най-големите джамии с всичките му там везири и министри, който организирал сватби с участието на хафъзи, сазове, жонгльори и разнообразни игри, които не отстъпвали по нищо на султанските сватби, какво му коствало да построи едно казино с малко дъски и боядисани платна?

След големия син, той довел и другия — хафъза от Шиле. Гласът му и начинът, по който четял Корана, обработени, докато помагал на най-известните ходжи по помените, били толкова завладяващи, че всички му се възхищавали. Сега, като се изправеше с лице към Кулата на девицата, заобиколен от оркестранти и певици, и запееше своите балади, казиното направо полудяваше.

Вярно, не знам какво е станало с кафеджията. Хафъзът обаче сега беше един от най-известните изпълнители в света на музиката. Големият брат стана собственик на доста голямо музикално казино в Бейоглу. Основно ремонтирана и боядисана беше и къщата в нашата махала. Малката дъщеря бе отворила на долния етаж шивашко ателие и бе прибрала като крояч своя остарял вече майстор. На горния етаж се играеше хазарт и почти всяка нощ, когато всичко наоколо потънеше в мрак, пристигаха с коли елегантни жени и мъже. Тази дейност беше предоставена на голямата дъщеря, която при мъжа си в Анадола изживяла големи ядове, но за сметка на това изучила всички тънкости на изкуството да се играе тайно хазарт у дома.

На най-уязвимото място, малко под долната устна, имаминът си е оставил за спомен и за фасон част от предишната красива брада, на големина колкото четвърт меджидие. Неговото задължение, изглежда, е да обикаля от време на време между гостите. Само ако се позвъни силно на вратата или в случай че откъм улицата долетят звуци като спор на висок глас и някой от гостите се стресне, имаминът чевръсто подхвърля броеницата си във въздуха, улавя я и с предишния си спокоен глас уверява: „Изобщо не бива да се тревожите, бъдете спокойни!“, усмихва се и намига с едното око.

На ъгъла, точно срещу Синия конак, в новата, стърчаща над къщата на учителя тухлена сграда, късно нощем на горния етаж светваше синкава светлина.

Това беше най-новата къща в махалата, построена след основно ремонтираната къща на имамина. Вдигнаха я горе-долу на втората година от моето настаняване тук. На горния етаж, там, където казах, че светва синкавата светлина, живееше един млад работник с жена си.

Сватбата им беше преди няколко години. С няколко стари талиги докараха булката от някаква крайна истанбулска махала, заедно с цяла група възрастни жени с покривала, млади жени в манта с кройката на йелдирмета, ушити от платовете на Фесхане 50с кърпи на глава, а по конете се развяваха увитите край шиите им разноцветни басми.

Мъжът беше стругар или монтьор в една от големите фабрики, наскоро станал и главен специалист. Красив млад здравеняк на около тридесет години. Много обичаше и работата си, и жена си. Разделеше ли се с едната, без да губи време, хукваше към другата. Навремето бил много буен. Често се напивал и се карал с приятелите. Лежал два месеца и в затвора, вероятно заради някаква пиянска история. Но като се оженил, всичко това приключило. Когато се запознал със сегашната си съпруга, тъкмо си мислел да прибере една от ония неподходящи жени, с които се срещал от време на време. Жена му беше едно от четирите или петте деца на нощния пазач във фабриката, чиято ръка била захапана и разкъсана от някакъв ремък. Още щом зърнал при портала на фабриката обляното в сълзи седефено моминско лице, младежът се влюбил до уши и в същия миг решил да се ожени за нея. Най-вече както я видял тогава — разстроена, облечена в дрехи, не по-различни от която и да е просякиня, — той се зарадвал, защото си помислил, че щяла да му бъде задължена за всичко, щяла да го обожава като Господ. Наистина, дъщерята на пазача, израснала в разруха, глад и мизерия, ако не веднага след сватбата, но вече като госпожа, щяла да се чувства задължена към това излято като бронзова статуя тяло и лице и да подържа отлично дома му и домакинството.