Решад Нури Гюнтекин - Гнездото на окаяните

За да изпитат цялата сладост от любовта си, влюбените младежи имат нужда да я увенчаят с песен, със стих, тоест с красиви думи. Този млад мъж не умееше да прави нито едно от тези неща, сазът в неговия занаят бяха чукът и тям подобните инструменти, затова, когато си беше у дома, в следобедите или в почивните дни, той ги грабваше в ръце и с любов и умение майстореше разни неща за къщата. Беше преправил решетките на вратата и на голямата тераса, монтирани бяха в съвсем друга форма и боядисани в синьо; над тях беше преплел телена мрежа и пусна по нея да пълзят засадени в оцветени саксии увивни растения. После беше нагласил пак на тази тераса малък тезгях, на който рендосваше дъски, изработваше маси, шкафове, етажерки и дървено креватче за децата, които щяха да си народят, боядисваше ги.

Жена му, наистина бедна като перушинка красавица, се навърташе покрай него да му помага с пърхащата като лист на трепетлика тънка рокля, донасяше и отнасяше дъските, пироните, държеше кутиите с боя.

Какво беше станало с другите братя на момичето не знам. Но майката дойде да живее при тях. Тя не беше по-стара от дъщерите на някои семейства от висшето общество, които едва на нейните години решаваха, че им е време вече да се замислят за женитба, но въпреки това ходеше с вързана на главата кърпа, носеше черна рокля като възрастна жена. Та тази навлечена в дрехи на старица тъща понякога идваше при тях, помагаше им в прибирането на прането или на забравените суджуци от балкона. Както етажът малко по малко се променяше и се превръщаше в шарена играчка, която нямаше нищо общо с долните етажи, така се променяше и начинът им на живот. След като стана бригадир, работникът се замогна с пари, започна да се храни на обед с донесено от къщи ядене и снижи разноските си почти до цената на цигарите, водеше жена си често-често по магазините, купуваше й фини чорапи и елегантни обувки. Докара вкъщи шивач на надница и напълни направения и боядисан от неговите ръце гардероб с пъстри копринени рокли. Пак със същия порив заведе жена си на фризьор да й подрежат дългата коса и да я накъдрят като онези, топчестите салати.

Отначало забавляваха детето на балкона, като си подхвърляха топката един на друг, сетне го връчиха на бабата и я изпратиха в задната стая. И на нея вече не й разрешаваха да излиза на терасата с кърпа на глава и с шарените басмени шалвари, които обличаше върху роклята, щом се захванеше на работа. За да се смогне с домакинската работа, доведоха едно дванадесет-тринадесетгодишно момиче, явно от старите махали, и му туриха отпред престилка с фистони по края.

Да се върнем сега на синкавата светлина, която от известно време насам светваше, щом падне нощният мрак! След като всички тези промени, за които разказах, бяха направени и младата жена се погледна в овалното като капка вода огледало на направения и боядисан от ръцете на мъжа й гардероб, тя се убеди, че с тази копринена деколтирана рокля, с тези островърхи обувки, с тази накъдрена глава не отстъпва с каквото и да е на госпожите от висшето общество. А това до известна степен си беше самата истина. Какво ли ще остане от повечето изискани дами, ако им събуете обувките от змийска кожа, ако им съблечете палтата от онези лъскави кожи, дето все не мога да им запомня името, и ги напъхате в нейните предишни дрехи?

Тази млада жена обаче беше на път много бързо да отстрани малките недостатъци по отношение на маниерите си и говора, и то само чрез гледането на филми и четенето на романите, които й носеха дъщерите на пощенския служител. Нейният заработил поновому свеж и амбициозен мозък направо ги попиваше и очебийно растеше ли, растеше.

Само че, ако тя литваше с разперени крила на въздух и на слънце като току-що излязла от какавидата си пъстроцветна пеперуда, съпругът й си оставаше все същият — с каскета и коженото яке, които най-сетне в дните на техните разходки щяха да бъдат заменени с чисто ловджийско сако и панталон. За него това не опираше до парите, а беше въпрос на уважение към униформата на професията, която не би заменил за нищо на света. Дори да печелеше пет пъти повече от сега, никога не би облякъл дрехите, които синът на пощенския служител си поръча с изтеглени на кредит пари — онова синьо, набрано в талията сако и разкопчаната риза с папийонка вместо вратовръзка.

По-преди прозорците на горния етаж угасваха рано — и съпрузите, и детето, и тъщата си лягаха рано. Но от известно време насам младата жена не спеше и в някои от късите летни нощи бледата синкава светлина не гаснеше до зори.