Решад Нури Гюнтекин - Гнездото на окаяните

— Крадла на изпратената от Пророка храна… — И подхвана внушително да кълне на арабски.

Истинският полицай би се стъписал пред тези клетви. Но аз, от страх да не би децата да ме издадат, викнах с цяло гърло още веднъж:

— Казваме ти, Шейх, остави я! Заповед!… В името на закона!… Ние ще й дадем да се разбере!

Едва усетила, че менгемето на хватката му се разхлабва, Месуле калфа така изхвърча, че Шейх Абду не би я настигнал и до Второто пришествие. Горката, отначало тънките й дълги крака припкаха като паяк пред метла и се оголваха от тук от там под развяващото се възкъсо йелдирме. Но като видя, че опасността е отминала, тя се върна, дойде при мен и през сълзи ми призна, че и нейната работа в града била същата като моята — да проси, тайно да проси!

Този ден научих, че Шейх Абду е установил в района нещо като деспотична власт. Тъй като бил справедлив, не навлизал в чужда територия, но не прощавал на ония, които нарушавали неговите граници, и встъпвал в кървава разправа с тях. Да не би да е лесно да си запазиш желаната позиция? Шейхът разполагаше с нещо като тайно полицейско формирование от махленските момчетии. От тях научаваше, ако някой се престраши от време на време да проси наблизо, и моментално предприемаше съответните мерки. Когато разбрал, че от известно време Месуле баджъ има навика да се навърта тъдява, той се разгневил и освирепял като господар, който трепери над земите си, дал малко пари на дечурлигата да я хванат и я наказал.

След седмица-две отново видях Месуле баджъ да пищи и да се гърчи по земята като премазана с тояги змия. Този път обаче не от бой. Беше умрял нейният гуджубей. Ако я оставеха, щеше цяла нощ да клечи в гробищата и да вие на пресекулки. Но не я оставиха — и тази, и следващата нощ насила я задържаха в Тамашалък.

По всичко личеше, че горката баджъ беше загубила не своя гуджубей, а своята опорна точка, своя ориентир в живота. За нея преместването от резиденцията на Боаза в топалтънлийската съборетина нямаше значение. И резиденцията, и всичко останало означаваше „малкия бей“. След неговата смърт земята под краката й се продъни и тя увисна на тънка невидима нишка, като паяк, останал без изметеното му гнездо.

Като се посъвзе малко, тя надуши убежище у дома и започна да се навърта покрай мен, уж да ми свърши някаква работа. А щом ме чуеше от време на време да се обръщам към нея на чисто истанбулско наречие: „Моя дадъ, калфичке“, започваше да мърка като погалена котка с извит нагоре гръб и едва се сдържаше да не пристъпи полека-полека и да се свие на кълбо върху коленете ми.

Една нощ се изви страшна буря, пороят изтри от лицето на земята част от Тамашалък и довлече Месуле баджъ ведно с бараката й право тук. Беше останала без покрив над главата си, затова я прибрах у дома, в малката стаичка на покойната Нур-и Нигях калфа.

Странни са понякога капризите на съдбата и ето че на тази си възраст аз отново си имах бавачка. Една нова Гюлфидан дадъ, която щеше да ми топли краката във вода и да ме налага с хардал, когато съм болен, щеше да ме храни в устата с вкусните си ястия, сготвени в онези малки съдинки.

Месуле баджъ сама откри своя нов малък бей, обаче не в мен, а в малкото момченце, което дойде да живее при нас през пролетта на същата година. Трябва да ви разкажа и за това.

Всяка година в Тамашалък се провеждаше прочутият празник на Телеца 30. Щеше да има привнесен от Африка идолопоклоннически церемониален ритуал. Колкото чернокожи живееха в града, дори в околните паланки и села, щяха да се стекат в Тамашалък, а към тях щяха да се присъединят и още толкова зрители. Истинско нашествие, почти като някогашните церемонии за Десетия ден на месец Мухаррем в текето 31на персийците „Сеид Ахмед дереси“.

Приготовленията за празника започваха месеци по-рано. По стръмнините и доловете на Тамашалък изникваха временни кафенета. Точно тогава проличаваше целият блясък на махалата. Наяве излизаха какви ли не разкошни вещи, запазени след смъртта на знатните покойници; разхождаха се жени, обвити като в черупки в чаршафи от сирийски платове, господа хаджии в костюми от английско сукно; сополивите и омърляни до вчера полуголи момиченца бяха облечени в рокли от копринен сатен, а момченцата — в къси кадифени панталони. Кулминационната точка настъпваше с появяването на свещения Телец. За това животно празникът започваше много преди това.

Тълпата го разкарваше от улица на улица, през врата и по рогата му се развяваха топузи от червен газ; думкаше се на ударни инструменти, играеше се, танцуваше се, за хората се събираха от всяка къща пари, а за добитъка с изпъкнали от глад и умора ребра — кори и люспи от зарзават. Обаче най-разпалените игри при телето този ден се вихреха на централния площад в Тамашалък.