Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Последните няколко месеца непрекъснато се бе опитвал да открие Куин. Напразно. Куин вече не живеел в апартамента си, а и Вирджиния Стилман била изчезнала. Тогава му предложих да огледаме апартамента на Стилман. Нещо съвсем интуитивно ми подсказа, че именно там трябва да се е сврял Куин.

Сложихме палтата си, излязохме и взехме едно такси до Шейсет и девета улица. От цял час валеше сняг и улиците бяха станали опасно хлъзгави. Лесно проникнахме в сградата — мушнахме се през вратата заедно с един от живущите, който в този момент се прибираше. Качихме се горе и намерихме вратата на бившия апартамент на Стилман. Беше отключена. Влязохме на пръсти и открихме няколко голи празни стаи. В една от тях, в дъното на апартамента, добре почистена, както бяха и останалите, видяхме червената тетрадка на пода. Остър я вдигна, прегледа я набързо и каза, че е на Куин. След това ми я подаде и рече да я пазя. Тази история така го разстрои, че се страхуваше да задържи тетрадката у себе си. Обещах да му я пазя, докато събере кураж да я прочете, но той поклати глава и отвърна, че не иска да я вижда. Излязохме и тръгнахме пеш в снежната нощ. Целият град бе побелял, снегът продължаваше да вали, сякаш никога повече няма да спре.

Що се отнася до Куин, не мога да кажа къде е сега. Запознах се с червената тетрадка най-внимателно и ако историята страда от някакви неточности, вината е изцяло моя. На моменти текстът трудно се дешифрираше, но аз направих каквото можах, като общо взето се въздържах от каквито и да било тълкувания. Червената тетрадка, разбира се, представлява само половината история, както всеки внимателен читател ще разбере. Що се отнася до Остър, убеден съм, че се е държал доста зле през цялото време. И ако вече не сме приятели, за това, вината е негова. А що се отнася до мен, в мислите си аз продължавам да бъда с Куин. И той ще остане с мен завинаги. Където и да е изчезнал, желая му късмет.

Най-напред е Блу. После Уайт, после Блак, а преди тях е Браун 11 11 Блу, Уайт, Блак и Браун, макар и популярни фамилии, в превод означават и цветовете синьо, бяло, черно и кафяво. — Б.пр. . Браун обучи Блу, посвети го в занаята, а когато Браун остаря, той зае мястото му. Така започна. Място на действието — Ню Йорк, време — настоящето. И двете ще останат непроменени. Всеки ден Блу отива на работа, сяда зад бюрото и чака нещо да се случи. Дълго време нищо не се случва, докато един човек на име Уайт прекрачва прага на кантората му и така започва всичко.

Случаят изглежда елементарен. Уайт иска от Блу да следи човек на име Блак, да не го изпуска от очи толкова дълго, колкото е необходимо. Докато е работел при Браун, Блу неведнъж е следил хора и тази задача с нищо не е по-различна, а може да се окаже и по-лесна от много други.

Блу има нужда от тази поръчка и затова изслушва Уайт, без да задава много въпроси. Предполага, че става въпрос за изневяра, а Уайт е само един ревнив съпруг. Уайт не е много словоохотлив. Държи всяка седмица да му се дава писмен отчет, който да се изпраща до пощенска кутия с еди-кой си номер, да е написан в два екземпляра на страници с еди-каква си ширина и дължина. В замяна на това Блу ще получава всяка седмица чек на свое име по пощата. После Уайт казва на Блу къде живее Блак, как изглежда и така нататък. Когато Блу пита Уайт колко според него ще продължи това следене, Уайт отвръща, че не знае. Ти си гледай отчетите, казва той, останалото е моя грижа.

За да бъдем справедливи към Блу, трябва да кажем, че цялата тази работа му изглежда малко странна. Но да се говори за лоши предчувствия на този етап е още рано. И все пак някои неща у Уайт не могат да не му правят впечатление. Черната брада например и невероятно рунтавите вежди. А и кожата — необикновено бяла, като че ли е обилно напудрена. Блу не е вчерашен, пък и минава за голям специалист в изкуството да се маскира. Веднага разбира, че случаят е именно такъв. В края на краищата учител му е не кой да е, а Браун, който навремето се славеше като най-добрия в занаята си. В един момент обаче Блу решава, че е сбъркал, че съвсем не става дума за изневяра. Но не се задълбочава повече, тъй като Уайт продължава да говори и Блу трябва да внимава в думите му.

— Всичко е уредено — казва Уайт. — Точно срещу жилището на Блак, на отсрещната страна на улицата, има един малък апартамент. Вече съм го наел и можете да се настаните още днес. Наемът ви ще се плаща до приключване на случая.

— Добро хрумване — отвръща Блу и взима ключовете. — С това ми спестявате подготвителната работа.