Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Контурите на рисунката от следващия ден образуваха буквата „R“. Подобно на предишните, и тази карта бе претрупана с криволици и украшения вътре в парка. Мъчейки се да бъде обективен, докато чертае, Куин се опита да не мисли за букви и азбуки. Сам признаваше, че още нищо не е сигурно. Всичко това можеше съвсем лесно да се окаже пълна безсмислица. Все едно да гледаш на какво приличат облаците, както бе правил като малко момче. И все пак съвпадението с буквите бе поразяващо. Ако само една от рисунките, или, да речем, две, бяха приличали на букви, той щеше да махне с ръка и да каже, че е случайно, но четири поредни — това бе вече твърде много.

Рисунката от следващия ден приличаше на килнато на една страна „О“, на геврек, който е отхапан от едната страна, а от другата му стърчат три-четири драскулки. След това идваше едно добре оформено „F“ с обичайните завъртулки в стил рококо от едната страна. Следваше „В“, което наподобяваше два кашона, небрежно стоварени един върху друг, със смачкани ъгли. После едно разлюляно „А“, което приличаше на бояджийска стълба. И накрая още едно „В“, едва запазило равновесие, подпряно на една-единствена точка, което изглеждаше като обърната наопаки пирамида.

Тогава Куин изписа буквите една след друга: OWEROFBAB. След като си игра с тях четвърт час, като ги преместваше, разместваше и пренареждаше, той отново се върна на първоначалната им подредба, но този път ги раздалечи:

OWER OF BAB. Разкритието бе толкова неочаквано, че за малко не припадна. Като си даде сметка, че е изпуснал първите четири дни и че Стилман все още не е приключил с разходките си, отговорът беше от ясен по-ясен: THE TOWER OF BABEL. 5 5 The Tower of Babel (англ.) — Вавилонската кула. — Б.пр.

Куин веднага се сети за последните страници на „А. Гордън Пим“ 6 6 „Разказът на А. Гордън Пим“ — незавършен роман на Едгар Алан По. — Б.пр. и откриването на странните йероглифи по вътрешната стена на пропастта — буквите, изписани в самата земя, като че ли се опитват да кажат нещо, което повече никой не може да разбере. Но като се замисли още малко, сравнението му се стори неудачно. Защото всъщност Стилман не бе оставил своето послание никъде. Наистина, той бе създал буквите чрез хода на собствените си стъпки, но те не бяха изписани никъде. Това по-скоро бе като да изрисуваш картина във въздуха с пръста си. Образът изчезва още докато го рисуваш. Няма резултат, няма следа от това, което си направил.

И все пак рисунките съществуваха — не по улиците, където бяха създадени, а в червената тетрадка на Куин. Почуди се дали Стилман не бе стоял всяка вечер в стаята да чертае маршрута си за следващия ден, или пък е импровизирал на място. Никога нямаше да разбере. Почуди се още каква цел може да преследва Стилман. Дали просто си пишеше бележки, предназначени за самия него, или изпращаше послания до други? Най-малкото, каза си Куин, това означава, че Стилман не е забравил Хенри Дарк.

Не искаше да се паникьосва. В желанието си да се стегне, реши да си представи развитието на нещата във възможно най-неблагоприятната светлина. Като си даде сметка за най-лошото, може би то няма да му се стори чак толкова лошо. Затова разчлени нещата по следния начин: Първо: Стилман наистина крои нещо срещу Питър. Отговор: ако не кроеше, нещата нямаше да имат смисъл. Второ: Стилман е знаел, че ще бъде държан под наблюдение, знаел е, че движенията му ще се следят и записват, знаел е, че посланието му ще бъде разчетено. Отговор: това не променя същността на въпроса, а именно че Питър има нужда от закрила. Трето: Стилман е далеч по-опасен, отколкото бе смятан доскоро. Отговор: това обаче не означава, че ще успее да се изплъзне.

Това му помогна до известна степен, но буквите продължаваха да го ужасяват. Всичко беше толкова неясно, така дяволски прикрито в увъртания и заобикалки, че той отказваше да го приеме. После, като че ли по заповед, дойдоха съмненията и изпълниха ума му с напевни подигравателни гласове, които го уверяваха, че само си въобразява; че буквите съвсем не са букви, че ги е видял само защото е искал да ги види, че рисунките са просто едно налудничаво и смешно хрумване, че Стилман няма нищо общо с тази работа, че тя е чиста случайност, клопка, която е приготвил за самия себе си.

Легна си, спа известно време на пресекулки, стана, седна на бюрото си и писа нещо около половин час в червената тетрадка, после пак си легна. Последната му мисъл на заспиване бе, че има още два дни, преди Стилман да довърши своето послание. Оставаха последните две букви — „Е“ и „L“. Умът му се зарея из селенията на частиците — едно място от безименни предмети и безпредметни имена. После, докато продължаваше да се бори с обзелото го вцепенение, той си каза, че EL е староеврейската дума за Бог.