Пол Остер - Нюйоркска трилогия

— Бащата на Питър следвал в Харвард — такава била традицията в семейството. Учил философия и теология и според единодушното мнение на всички, бил блестящ студент. Дисертацията му била на тема теологическите тълкувания на Новия свят през шестнайсети и седемнайсети век, след което започнал работа в теологическия факултет на Колумбийския университет. Не след дълго се оженил за майката на Питър. За нея не знам почти нищо. От снимките, които съм виждала, си личи, че е много красива, но с крехко здраве — също като Питър, с неговите бледосини очи и бяла кожа. Когато Питър се родил след няколко години, семейството живеело в голям апартамент на улица „Ривърсайд“. Академичната кариера на Стилман процъфтявала. Преработил дисертацията си и я издал като книга, която била приета много добре. Станал професор на трийсет и четири или трийсет и пет години. Тогава майката на Питър умряла. Всичко, свързано с тази смърт, е неясно. Стилман твърдял, че умряла в съня си, но фактите свидетелстват по-скоро за самоубийство. Голяма доза хапчета или нещо подобно, нямало обаче конкретни доказателства. Дори се носели слухове, че той я е убил. Ала това били само предположения, от които нищо не излязло. Случаят приключил доста набързо и доста безшумно.

Тогава Питър бил на две годинки — едно съвсем нормално дете. След смъртта на съпругата си Стилман очевидно престанал да се занимава и с детето. За целта била наета жена и през следващите шест месеца Питър бил изцяло оставен на нейните грижи. Не щеш ли обаче, съвсем неочаквано, един ден Стилман уволнил бавачката. Забравила съм името й — май че беше някаква си мис Барбър, но тя е свидетелствала по делото. Според нея един ден Стилман се прибрал вкъщи и й заявил, че отсега нататък сам ще се грижи за Питър. Подал си оставката в университета, като заявил, че напуска, за да се отдаде изцяло на своя син. Парите, разбира се, никога не са били проблем и никой не можел с нищо да му попречи.

След което може да се каже, че изчезнал. Останал да живее в същия апартамент, но почти не излизал. Всъщност никой не знае какво се е случило. Мисля си, че вероятно се е запалил по някоя от онези отвлечени религиозни идеи, за които е писал в книгата си. От това полудял, истински полудял. Какво друго обяснение може да има. Заключил Питър в една от стаите на апартамента, покрил прозорците с дъски и го държал там цели девет години. Представете си само, мистър Остър. Девет години. Едно цяло детство, прекарано в мрак, далеч от света, без никакъв човешки контакт, освен някое и друго набиване. Аз живея с резултата от този експеримент и мога да ви кажа, че пораженията са чудовищни. Това, което видяхте днес, бе Питър в най-добрата му форма. А за да стигне до нея, са му били нужни тринайсет години, така че проклета да бъда, ако позволя още някой да го нарани.

Мисис Стилман спря, за да си поеме дъх. Куин усети, че тя е на ръба на истерията и още една дума би означавала припадък. Трябваше да каже нещо, защото иначе разговорът сигурно щеше да му се изплъзне.

— Как всъщност е бил открит Питър? — попита той.

Жената като че ли се поосвободи от напрежението. Въздъхна шумно и погледна Куин в очите.

— Станал пожар — каза тя.

— Случайно ли е станал или нарочно?

— Това никой не знае.

— А вие какво мислите?

— Мисля, че Стилман си е седял в кабинета. Там пазел дневниците с данните от своя експеримент, освен това мисля, че най-накрая е разбрал пълния провал на делото си. Нито за миг не е съжалил, нито се е разкаял за каквото и да било, но дори и от негова гледна точка провалът бил безусловен. Предполагам, че през онази нощ окончателно се е отвратил от себе си и е решил да изгори писанията си. Огънят обаче се развихрил и обхванал голяма част от апартамента. За щастие стаята на Питър се намирала в дъното на дълго антре и пожарникарите успели да стигнат до него навреме.

— А после?

— Изминали няколко месеца, преди нещата да се изяснят. Документацията на Стилман била напълно унищожена, което означава, че са липсвали конкретни доказателства. От друга страна, налице било състоянието на Питър, стаята, в която бил затворен, ужасните дъски, кръстосани върху прозорците, и така малко по малко полицията успяла да сглоби случая. Най-накрая Стилман бил изправен пред съда.

— И как се развили събитията там?

— Лудостта му била потвърдена, след което го затворили.

— А Питър?

— Влязъл в болница. Излезе преди две години.

— Там ли се запознахте с него?

— Да. В болницата.